Начало История на медицината Хосе Делгадо и невероятните му опити да контролира човешкия мозък

Хосе Делгадо и невероятните му опити да контролира човешкия мозък

От 1915г.

Хосе Делгадо и невероятните му опити да контролира човешкия мозък  - изображение

Хосе Мануел Родригес Делгадо бил испански професор по физиология в Йейлския университет, прочул се със своите интригуващи изследвания, свързани с контрола на мозъчната дейност посредством електрическа стимулация на мозъка.

"Щипка" биография

Хосе бил роден през 1915 година в Ронда, в испанската провинция Малага. Той се сдобил с докторска степен по медицина от Мадридския университет малко преди избухването на Испанската гражданска война. По време на военните действия мъжът се присъединил към републиканците и се изявявал дейно като медицинско лице на фронта, докато изучавал медицина. След приключване на войната Родригес бил изпратен в концентрационен лагер за период от пет месеца, което събитие възпрепятствало обучението му. Оцелявайки след тежкия житейски период, младежът бил принуден да повтори обучението си по медицина, а впоследствие той станал и доктор по физиология, завършвайки института "Рамон и Кахал" в Мадрид. Тъй като баща му бил очен лекар, първоначално Делгадо планирал да следва неговите стъпки и се насочил към проблемите на офталмологията. Когато се запознал с научните постижения на нобеловия лауреат Сантяго Рамон и Кахал обаче, Хосе решил, че друга медицинска специалност ще му бъде доста по-интересна. Така, медикът започнал все по-живо да се впечатлява и от многобройните "мистерии на мозъка", както сам ги наричал, и твърде бързо се преориентирал към психиатричната област. През 1946-та испанският експерт спечелил стипендия от физиологичния отдел на Йейлския университет, където четири години по-късно бил назначен за професор по физиология.

Експериментите

Именно в Йейлския университет изследователските интереси на испанския медик още от самото начало били съсредоточени върху възможностите за използване на контролирани електрически сигнали, които да предизвикват специфични реакции в мозъка, а в резултат – определени емоции и дори физически действия. В ранните опити на изследователя, стартирали още през 50-те години на миналия век, участвали предимно котки, но по-късно Делагадо включил в проучванията си маймуни, както и хора, включително и психично болни пациенти. В голяма част от експериментите ученият използвал специално миниатюрно устройство, изработено от самия него /голямо горе-долу колкото монета/, което медикът имплантирал в животински и човешки мозък. Важно е да се спомене, че то било управлявано с помощта на дистанционно. Своеобразният чип, представляващ комбинирана структура от електроди, осъществявал електрическа стимулация на определена област в мозъка, при присъствието на конкретна радио честота.

Научните "приключения" на Родригес безспорно били достойни за сюжет на фантастичен роман и били невероятни по своето изпълнение. Локализирани на върха на главите на примати и други бозайници, устройствата на испанеца изглеждали повече от необичайни, но, в крайна сметка, те постигали целта си. Благодарение на въпросната електрическа стимулация, Хосе можел да накара животните да изпитват голям брой емоции и да извършват редица прости движения – да се успокояват, да заспиват, да се впускат в игри и т.н. Нещо повече, поставянето на чипа било еднократно и не изисквало допълнителни и болезнени хирургически интервенции. През 1963-та Хосе Мануел Родригес Делгадо дори влязъл в ролята на матадор и успял, с едно натискане на бутона на дистанционното, да укроти разярен бик, на когото преди това екип от учени разумно бил имплантирал чип. Интересен се оказал и опитът на Родригес с маймуна на име Пади, с което агресивно поведение специалистът успял да се справи по сходен начин.

Говори се, че най-малко двадесет и пет доброволци /повечето жени/ се подложили по собствено желание на експериментите на медика и в мозъка им било поставено гореспоменато устройство като част от лечението им срещу различни психични разстройства. Самият Делгадо виждал мозъчните импланти като възможно най-хуманната алтернатива на лоботомията. При опитите с хора, подобно на тези с животните, били постигнати сходни резултати – пациентите, например, раздвижвали крайниците си неволево, в резултат на команди, задавани от изследователя чрез натискане на дистанционното. При един драматичен експеримент обаче, стимулацията на темпоралния лоб на, иначе уравновесена, жена с епилепсия, накарало пациентката да строши в стената китарата, на която свирела спокойно малко преди това. Делгадо заключил, че поведението на хората трудно би могло да бъде диририжирано изцяло чрез електрическа стимулация, но същата успешно би могла да понижи или повиши нивата им на агресия, в случай на нужда.

През 70-те години на 20-ти век, заради няколко съдебни дела, водени от индивиди, настояващи, че са им били поставени импланти в мозъка против волята, испанецът напуснал САЩ и се завърнал в родното си място. В Мадрид той основал медицинско училище, като едновременно с това продължил любопитните си експерименти, като основни участници в тях били членове на семейството му и.. самият той. Мъжът се пенсионирал през 90-те години, но продължил да изнася лекции по темата до края на живота си - през 2011-та. Негови са думите: "Можем ли да избегнем знанието? Не можем! Можем ли да избегнем технологиите? Не можем! Нещата се случват и продължават напред независимо от етиката, от личните ни вярвания, независимо от всичко."

Откритията на испанския учен все пак намерили място в медицината – при създаването на чипове за контрол на изкуствени крайници и протези.

Снимки: topsecretwriters, gizmodo.com 

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://io9.gizmodo.com/5871598/the-scientist-who-controlled-peoples-minds-with-fm-radio-frequencies

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиЛайфстайл