Алвар Нунес Кабеса де Вака - първият лечител и антрополог в Новия свят

От 1490г. до 1540г.

Когато Христофор Колумб се натъква на Америка, жителите на Европа не подозират, че генуезиецът е открил цял нов континент. След като испанците осъзнават значимостта на своята находка, множество от изследователи, колонисти и завоеватели тръгват из непознатите дебри на Новия свят.

Един от първите европейци, опознали не само територията на Америка, но и коренното й население, е Алвар Нунес Кабеса де Вака. Благородникът от южна Испания е силно привлечен от възможността да се прослави с помощта на някое невероятно откритие из Западна Индия (така са наричали европейците Централна Америка през Ренесанса). Де Вака отпътува отвъд океана през 1527-ма година. По това време конкистадорът вече е участвал в няколко завоевателски похода и дори е бил назначен за губернатор на Канарските острови.

Пристигайки в Новия свят, де Вака става част от експедицията на Нарваез. Там той служи като офицер. Мисията на войсковата част е да подсигури испанското присъствие в района на днешен Тексас и да потуши съпротивата на местните племена. Марваез губи много от хората си само за година. Голяма част от войниците дезертират, други намират смъртта си в засади, устроени им по течението на няколко големи реки от враждебно настроени индианци. През 1528-ма година умира самия предводител на експедицията. На останалите около 300 души водач става Алвар Нунес Кабеса де Вака. Той е запленен от мълвата, че във вътрешността на континента има голям град, пълен със злато, сребро и непознати екзотични ястия. Затова благородникът заповядва на подчинените си да навлязат пеша към вътрешността. Първата му цел е селото Ауте, за което се знаело, че е богато на хранителни запаси.

Карта на предполагаемия маршрут на де Вака

След няколко дни на тежък преход през блатата на днешно Мексико де Вака стига селището. Къщите се оказват изоставени и изгорени преди седмица, но нивите не били обрани. Конкистадорската войска събира всички зеленчуци, които намира и продължава към мистичния „златен“ град. След няколко месеца на изтощителен преход през мочурища и множество сблъсъци с враждебните индианци походът е обявен за провал. Изследователят повежда хората си към най-близкото испанско пристанище. При опит за направа на лодки от подръчни материали едно от местните племена напада завоевателите и унищожава огромна част от нашественическите сили. Едва стотина от войниците на де Вака успяват да избягат със завършените си плавателни съдове, лодката на самия командир е обърната от ураган, екипажът е пленен от индиански търговци на роби. Така започва същинското приключение на бившия губернатор на канарските острови.

Алвар Нунес Кабеса де Вака е един от четиримата оцелели испанци, продадени в робство. Вместо да се покори изцяло на поробителите си и да изгуби воля за открития и слава, той демонстрира на новите си господари лечителските си умения, които е придобил по време на военната си служба. Смята се, че именно той извършва първата хирургическа операция със скалпел в Новия свят. Индианците са впечатлени от уменията му, затова му подаряват свободата. За да може да пътува безпроблемно из континента, де Вака се присъединява към странстваща група на церители, наречена от него „Децата на слънцето“. Те използват традиционни за областта лечителски методи като билколечение, изричане на заклинания и т.н. Бившият конкистадор описва в своите мемоари тези практики като Божии намеси. През цялото време той твърди, че пациентите му се възстановяват от болестите си заради силата на Исус Христос. След като авторитетът на благородника му позволява да пътува свободно из Централна Америка, той се отправя в търсене на испански колониален град. Смята се, че преди да попадне в Мексико сити, Алвар Нунес Кабеса де Вака се скитал около 9 - 10 години из непознатите земи на Новия свят. През 1537-ма година се връща в Испания и записва преживяното.

В автобиографията си де Вака описва някои от пациентите си и как ги е лекувал. За основен метод на лечение той ползва молитвата към Бог. За изцерени по този начин изследователят обявява пет човека с мигрена, както и един покосен от треска ловец. От записките на испанеца разбираме, че за да се излекува пациентите си, той изрича цитати от Библията и отправя лична молитва към Бога за здравето на болния. След това издишва струйка въздух върху лицето на пострадалия. Де Вака твърди, че това е най-ефикасният метод за лечение в арсенала му. Все пак учените са по-склонни да вярват, че истинските му подходи не са описани, тъй като Светата Църква можела да ги сметне за езически практики. Напомняме ви, че в тази епоха много знахари стават жертва на Светата инквизиция.

Описани са все пак няколко реални хирургически операции на испанеца. Де Вака пише за извършени от него операции с кремъчен нож. Става дума за интервенции при счупени кости, които той знае как да върне на мястото им. Друг използван способ за лечение в арсенала на изследователя е кръвопускането чрез прорези в кожата.

Още един интересен аспект от автобиографията на Алвар Нунес Кабеса де Вака са неговите описания на бита, традициите и облеклото на различните индиански племена, с които се сблъсква през пътуванията си. Той илюстрира нагледно начина на строене на жилища, ползван от местните, различията в езика, предметите им за лов и земеделие и т.н. Смята се, че за десетте години на странстване, изследователят стига от днешен Тексас до Калифорнийския залив, както и до северно Мексико.

Единственият проблем на мемоарите са географските неточности и лошата датировка. Бившият губернатор не си е водил записки по време на престоя си в Новия свят и всички детайли са записани по памет. Маршрутът на самообявилия се за лечител испански благородник е повод за спор сред историците и географите и до наши дни. Все пак информацията, която е извлечена от автобиографията на де Вака, го прави първият бял хирург сред индианците, както и пионер в сферата на антропологията.

По статията работи: Георги Динев