Начало История на медицината Европейските заболявания и отпечатъкът им върху индиаците и Новия свят

Европейските заболявания и отпечатъкът им върху индиаците и Новия свят

От 1501г.

Европейските заболявания и отпечатъкът им върху индиаците и Новия свят - изображение

В началото на европейската инвазия в новооткритите американски континенти се предполага, че в северната част на Мексико са живеели около 18 милиона индианци. Преди пристигането на европейците, местното население почти не боледувало от сериозни заболявания и повечето индианци умирали от старост или в битка. Но европейските откриватели и колонисти променят радикално този факт, внасяйки непознати за имунната система на местните хора заболявания, като последствията са катастрофални. Смъртността от тези инфекции обикновено е 80-90% и от Америка изчезват цели племена и народи.

За разлика от европейците, американските индианци през XVI в. са здрави като цяло. Разбира се, причините са няколко. Първо, местните племена се хранят по-здравословно и по-рядко се сблъскват с проблеми като глада. Първите европейци, стъпили на американския бряг, често изразяват впечатлението си от внушителните размери на индианците и причината се крие в храната. Индианските племенни водачи не трупат богатства, а ги поделят с хората в нужда.

Втората причина е, че населението на Америка не познава много от инфекциозните заболявания, които сеят смърт в Европа. Някои учени предполагат, че индианците пристигат в тази част на континента от север, където студът и суровите климатични условия не позволяват съществуването и разпространението на вирусни заболявания. Други предполагат, че индианците остават далеч от някои заболявания, тъй като не отглеждат други домашни животни, освен коне. Морбили, едра шарка и грип са сред заболяванията, които са тясно свързани с животните, отглеждани от европейците за храна, мляко и вълна.

Индианска медицина
Традиционни индиански медицински практики

Сред заболяванията, прекосили Атлантическия океан заедно с първите изследователи, конкистадори и колонисти, са бубонната чума, варицелата, белодробната чума, холера, дифтерия, грип, морбили, скарлатина, едра шарка, тиф, туберкулоза и магарешка кашлица. Те са от т. нар. болести на тълпата: хората, които се заразят със заболяването и го преборят, изграждат имунитет. Сред малки общества инфекциозните заболявания изчезват. Морбили например може да оцелее само в популации над 300 000 човека. Ако броят на хората е под този минимум, вирусът може да предизвика епидемия и голяма смъртност, но самият той рано или късно умира.

През първите два века след стъпването на европейците на американския континент умират стотици хиляди индианци. Най-голяма смъртност предизвиква едрата шарка, следвана от морбили, грип и бубонна чума.

Едрата шарка се причинява от вирус, който се пренася по въздуха или чрез пряк контакт. Съществуват три форми на заболяването: Variola major, която е доста тежка; Variola minor, която е сравнително лека; Variola vaccinae, известна като кравешка шарка. Успешното преодоляване на която и да е от трита вида шарка, предоставя имунитет срещу останалите. Децата понасят по-лесно заболяването и изграждат имунитет.

Когато едрата шарка порази „девствена“ популация като местното американско население, първичната смъртност е доста висока, особено сред индивидите на средна и трета възраст. Поради тази причина едно от последствията е, че индианската култура губи много традиционни обичаи и знания за провеждане на церемонии и т.н., които се предават от уста на уста, и умират с носителите си.

Шарката покосява за първи път местните американци в днешната територия на САЩ след 1520 г. Понякога местното население се сблъсква с опасното заболяване, още преди да се е сблъскало с европейците. Хилядолетия наред индианските търговски пътища свързват различни култури на континента. Новите европейски заболявания просто следват и се разпространяват по тези пътища, пренасяни както от търговците, така и от техните стоки. Вирусът на едрата шарка може да оцелее в плат, особено памучен, с години.

Любопитно: Смята се, че сифилисът е пренесен в Европа от Новия свят от първите испански моряци. Това заключение е основано на факта, че за заболяването започва да се говори на Стария континент малко след завръщането на Христофор Колумб от Америка. Въпреки това археологическите проучвания доказват, че сифилисът е тормозел хората, много преди това. При четири скелета на хора, живели в средата на XV в. в района на Хъл, Англия, учените констатират напълно развит третичен сифилис. Това означава, че заболяването е вече добре развито в Европа, поне век преди Колумб да потегли на запад, в търсене на Индия.

Европейските вируси унищожават много племена и народи и изследователи от Стария свят понякога откриват празни селища, особено в американския югозапад и югоизток. От тук произлиза и погрешното схващане, че Северна Америка е слабо населена от индиански племена и народи. В Югоизтока например, народът на мускогите е наброявал двеста хиляди преди пристигането на европейците. При стъпването на първите колонисти в земите им, те вече са се стопили до 20 000.

Традиционните индиански средства за лечение се оказват неефективни срещу едрата шарка и по-голямата част от останалите европейски заболявания. Един от най-разпространените методи е парната баня, която всъщност увеличавала смъртността от фебрилни заболявания (с висока температура) като едра шарка, морбили и варицела.

В повечето индиански култури лечението е вплетено в техните религиозни церемонии. След като дори те не успяват да се справят с европейските заболявания, вярата в традиционните духовни ценности и богове също е поставена под въпрос. Това дава път на християнските мисионери, които имат имунитет към болестите и в очите на местните хора християните притежават някаква божествена защита, която ги предпазва от едрата шарка. Така много от тях биват покръстени.

Същевременно в Европа всички възприемат опустошителния ефект на познатите им заболявания като доказателство, че индианците са грешници и това е правдиво наказание за езичници като тях. Други дори констатират, че заболяванията вършат „мръсната работа“, като разчистват пътя на изследователите и колонизаторите. От друга страна испанците възприемат с известна тъга обезлюдяването на Новия свят, но по чисто финансови причини: те виждат в индианците единствено евтина, дори безплатна работна сила и липсата им означава, че ще трябва да свършат голяма част от работата сами.

В началото на XVIII в. европейците вече знаят как се предава едрата шарка и започват ваксинации. Въпреки кампаниите заболяването не е изкоренено чак до XX в. последната голяма епидемия от едра шарка е през 1921 г. и тя се разразява в Калифорния.

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: http://nativeamericannetroots.net/diary/325 

снимки: czshop.info; youtube.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияЛайфстайл