Важни фактори на еволюцията според биолога Сергей Сергеевич Четвериков, 2 част

От 1926г.

Заедно с мутационния процес, като важен фактор на еволюцията, биологът Сергей Четвериков е отличил числените колебания в една популация, които образно нарекъл "вълни на живота".

Като пример за това е посочен фактът, че през ранната пролет всеки от нас вероятно е виждал презимувала муха между рамките на своя прозорец, докато през месец август те са изключително активни.

Също така има години, когато нашествията от комари например са често срещано явление и години, когато тяхната численост е много малка. Голямата численост на някои видове понякога има планетарен характер. Такива са например масовите миграции на скакалците в годините на усиленото им размножаване, годините на "мише нашествие" и др.

Част от тези явления са циклични: имат сезонен, годишен или многогодишен период. Други са апериодични. Това са явления на нарастване числеността на организмите, попаднали в нова среда на обитаване с малък брой врагове, грипните епидемии и редица други заболявания, бързо разпространяващите се нашествия на вредители от други страни по Земята.

Като друг пример може да се посочи колорадският бръмбар, чиято родина е Северна Америка. Там, използвайки за храна диви растения от семейство картофови, той не може да достигне голяма численост на своята популация. Славата си на вредител е завоювал на европейските картофени полета. Същото се отнася и за филоксерата (американската лозова въшка).

Невинаги резките подеми в числеността на видовете са се приемали за вредни. Например бурното развитие на азовския червей "нереис" в Каспийско море е увеличило значително "фуражната" база на рибите. Това от своя страна е компенсирало обедняването на Каспийско море в резултат на урегулирането на стичането на р. Волга. Установено е, че ако е нямало "нереис", отслабването на Северно Каспийско море е щяло да нанесе много вреди на рибите там.

Интересни факти могат да се отбележат за колебанията в числеността, когато период на максимум е милион пъти по-голям от периодите на минимум. Смятало се е, че "вълните на живота" могат да променят популационния генофонд, изменяйки числеността на всички алели. Това след себе си би довело до промяна в свойствата на популацията.

Установено е, че при намаляване на "вълните на живота", числеността на определени популации се увеличава, а следователно нараства и вероятността за среща на рецесивите в хомозиготите; скритите алели се проявяват във фенотиповете и попадат под действието на естествения отбор.

Новата "вълна на живота" би се състоялa от индивиди с изменен генофонд. При спадане на "вълната" част от мутациите просто отпадат от генофонда. Ефектът е наречен "гърло на бутилка", т.е. не всички са можели да преминат в новите поколения чрез минимална численост. Така например, ако от една популация лисици изчезнат индивидите, които са носители на гените за черно-кафява окраска, става невъзможна появата на черни лисици в тази популация.

Установено е също, че при спадане на "вълната на живота" дребните популации, изолирани в миналото, ще бъдат обединени в една и ще започне активна генна обмяна. Във връзка с това Четвериков е описал много интересен феномен, който теоритикът Е. Майр е нарекъл "принцип на основателя".

Нови ареали (например един отдалечен остров) могат да бъдат заселени от случайно докарани там индивиди от нов за ареала вид. Пример за това е западноевропейската популация от ондатри (мускусен плъх), водеща началото си от пет индивида, които са пуснати в началото на 20 век от Прага.