Важни фактори на еволюцията според биолога Сергей Сергеевич Четвериков, 1 част

Установено е, че гените не са абсолютно стабилни. Редица причини водят до промяна в структурата им, местоположението в хромозомите и самия хромозомен набор.

Голяма част от измененията водят до възникването на нежизнеспособни форми, които загиват на определен стадий от своето развитие.

Друга част поставят "бариера", която възпрепятства кръстосването.

Има и такива, които се включват в генния фонд и се предават от поколение на поколение. При процес на мейоза те претърпяват всички препятствия на генетичната рекомбинация и в определен момент се проявяват във фенотипа.

Още преди години се е стигнало до заключението, че видът постоянно се обогатява с мутантни алели. По-труден е бил за обяснение фактът, че видовете остават стабилни в продължение на много поколения. Както е известно, по-голямата част от мутациите са рецесивни. Всяка мутация се приема за рядко срещано явление.

След размножаването си в следващите поколения, шансът да срещне два еднакви гена в зиготата е по-голям. Смятало се е, че процесът може да бъде ускорен от селекционера - практически всички породи домашни животни и сортове културни растения са хомозиготни по различни рецесивни гени.

При кръстосването на два сорта от тях много често в потомството се получавало връщане към изходния "див" тип. Това е било известно на Ч. Дарвин след кръстосването му на различни породи гълъби и получаването на тъмносив цвят със синкав оттенък. В този случай механизмът е бил идентичен със случая със супресорните мутации - дефектът на един геном се оправя от друг.

Биологът Четвериков е стигнал до извода, че най-важно значение за еволюцията имат само тези изменения на генетичния материал, които, намирайки се в рецесива, не се проявяват във фенотипа. Без да се подлагат на действието на отбора, те могат да се натрупат в популацията в достатъчно голямо количество.

Изключение тук били бактериите и синьозелените водорасли - хаплоидни организми с неоформено ядро, при които липсва мейоза. Притежават само един набор от гени и затова всяка мутация се проявява назабавно във фенотипа, нямат запас от генетична изменчивост.

Приспособявайки се, те не еволюират, а остават такива каквито са били, когато са били единствените обитатели на планетата. Поради тази причина вирусите и бактериите са изработили свои механизми на генетична рекомбинация, които били далеч от мейозиса и половия процес при висшите организми. Установено е, че не всяка мутация, която е възникнала наново, е можела да се утвърди в потомството.

Съществувал и обратния процес, обедняване или загуба на генетичния фонд. Вероятността за загуба на мутацията е можела да се пресметне - ако се приеме, че от потомството на една самка оживяват два индивида, т. е. числеността на популацията не се увеличава и не се намалява (това, което немците наричат система на две деца - Zweinkin-der system), то съществуват 37 шанса на сто, че тази мутация ще се загуби.

Опит на С. Четвериков - в потомството на една дрозофила след редица поколения при близкородствени кръстоски се отцепват рецесивни мутанти хомозиготи, които дотогава са се намирали в скрит вид в еднообразният т.нар. "див тип".

Продължава >>>