Догерланд - Британската Атлантида

От -8000г. до -6200г.

Почти всички древни народи имат своите легенди за процъфтяващи кралства, погълнати от морските дълбини. Митове за отнесени от преливащите талази царства могат да бъдат прочетени в писанията на шумерите, Стария завет, преданията от Древна Елада и т.н. учените смятат, че тази фолклорна особеност е базирана на повишаването на нивото на Световния океан, предизвикано от разтапянето на огромните глетчери в края на Ледниковата епоха.

Преди 10 000 години Британия била свързана с основната част на Европа чрез огромно поле, наречено от историците Догерланд. Името на изчезналата земя е заимствано от Догерската плитчина, намираща се в Северно море. За наличието на суша в средата на едно от най-големите водни пространства, опасващи Стария континент, разбираме от странните артефакти, извлечени случайно от тинестото дъно чрез рибарски мрежи.

Първите находки, изтръгнати случайно от морските дълбини, са еленови рога, кости от мамут и космат носорог и дори примитивни ловни оръжия. Тъй като артефактите са намерени в средата на 19-ти век, когато мащабите на Ледниковата епоха не са познати на човечеството, учените решават, че странните предмети са попаднали в Северно море заедно с речните наноси.

През 1937-ма година един рибар намира в центъра на Догерската плитчина изящно изработен харпун от еленов рог. Новата находка кара геолозите и палеонтолозите да развият нова теория относно странните артефакти, които рибарите периодично намират в дълбините на Северно море. Те започват да изследват възможно ли в миналото морската шир, отделяща Британия от Европа, да е била равнина.

С напредването на технологиите учените категорично доказват, че Догерската плитчина някога е била тучно пасище. Точните граници на долината не могат да бъдат установени със сигурност, но се предполага, че е свързвала Британските острови с днешна Нидерландия, както и с полуострова Ютланд, част от днешна Дания. Палеонтолозите наричат тази земя Догерланд.

Ако се върнем 10 000 години назад във времето, че забележим, че теренът на Догерланд се състои от полегати хълмове, част от които са покрити с гъсти гори, мочурливи поля, блата и тревисти поляни. В този разнообразен ареал живеят елени, мамути, носорози, пещерни лъвове и дори два вида представители на човешкия род - неандерталците и нашите прадеди - кроманьонците.

Хората, обитаващи Догерланд се прехранват чрез лов и събирачество. Най-вероятно популациите на двата клона на хоминидите се конкурират за храна. От една страна неандерталците са физически по-здрави, имат по-силни крайници и много здрави кости и нокти. Кроманьонците обаче могат да изработват много по-добри сечива на труда и оръжия за лов, което им помага да надделеят над едрите си братовчеди.

Животът в Догерланд процъфтява до 8-мо хилядолетие преди Христа. Тогава ледената шапка, покриваща половин Европа, започва да се топи. Това отцепва Догерланд от основната суша и превръща тучната долина в смаляващ се остров. В резултат на това големите бозайници, обитаващи равнините намаляват, което слага край на сезонния лов на мигриращ дивеч като основен метод за прехрана.

Кроманьонците успяват да се пригодят към новите условия. Те се научават да ловят риба, да плават по мочурливите брегове на новообразувания остров с канута и да изработват въдици и харпуни. Някъде около 7 000-ната година преди Христа от Догерланд над морското равнище остава само малка ивица, която преди това представлява хълмистото ядро на долината. Учените смятат, че повечето прецизно изработени оръдия на труда, които рибарите и до днес закачат с мрежите си, са изработени именно през този период.

Край на цивилизацията на кроманьонците от Догерланд слага огромна вълна, породена от 300 километров къс, който се отчупва от норвежкия бряг и пада в дълбините на Атлантическия океан. Природното бедствие е наречено от учените „The Storegga Slide”. Огромното цунами опустошава бреговете на днешните държави Шотландия, Англия, Дания, Нидерландия и Германия. Малкият остров в средата на Северно море поема основният удар и е напълно покрит от морските талази. Цялата популация на хълмистото парче земя загива, унищожена е и цялата флора и фауна. Над водната повърхност не остава да стърчи нито една скала или било на хълм…

В наши дни артефакти, свързани с изчезналата в Северно море цивилизация, непрекъснато се намират както в случайни рибарски мрежи, така и по време на скъпите подводни археологически експедиции. За съжаление детайлите от живота на хората, обитавали Догерланд, са отдавна погълнати от морските талази и ще останат недостъпни за нас може би завинаги.

Редактор: Георги Динев