Зараждане и развитие на евгениката в САЩ

От 1883г. до 1925г.

Първият, който използва термина "евгеника", е Франсис Галтън през 1883 г. Казано с прости думи, евгеника означава "добре роден" (от гръцките думи за "добър" и "произход"). Първоначално Галтън се фокусира върху позитивната евгеника, която насърчава здравите, способни хора с интелигентност над средната да раждат повече деца, с идеята да бъде създадена "подобрена" човешка раса. Някои от последователите на Галтън съчетават неговата идея за наследствените характеристики с изследванията за генетичното унаследяване на Грегор Мендел, в опит да обяснят предаването на генетичните характеристики от човек на човек през поколенията.

Отрицателната евгеника, която се развива в САЩ и Германия, се заиграва със страховете от "расова дегенерация" . Време, когато работническата класа на бедните се възпроизвежда много повече отколкото средната и висока класи на обществото, тези идеи се радват на значителен интерес. Един от най-известните застъпници на доктрината в САЩ е президента Тиъдор Рузвелт, който предупреждава, че неуспехът на двойките с англо-саксонски произход да създават големи семейства, ще доведе до "расово самоубийство".

Центърът на движението за евгеника в САЩ се намира в Колд Спрингс Харбър, Ню Йорк. Биологът Чарлз Дейвънпорт основава офиса и към работата му се присъединява Хари Х. Лафлин. И двамата са членове на Американската асоциация на развъдниците. Тяхната визия за евгениката що се отнася до човешкото общество, произтича от практиката за развъждане на най-силните и способни животински индивиди, докато потискат и предотвратяват размножаването на най-слабите.

Американското дружество по евгеника

Евгениците се опитват да демонстрират силата на наследствеността като създават родословни дървета на "дефектните" семейства. Тези диаграми се използват като научно количествено доказателство, че човешките слабости като леност и мързел са генетични компоненти, които могат да се предават от поколение на поколение. Публикувани са и две проучвания, "Семейство Джукс: изследване на престъпността, бедността, заболяванията и наследствеността" и "Семейство Каликак: изследване на наследствеността на слабоумието, които анализират склонността към престъпно и неморално поведение и предразположеността към болести на тези фамилии. Евгениците използват тези трудове като доказателство, че слабоумието е белег, който се унаследява, и, че грижата за подобни "дегенерати" струва много на обществото.

Дружеството на евгениците насърчава много родословни изследвания на хиляди семейства. Чарлз Дейвънпорт създава специален наръчник, който да помага на полевите работници, докато интервюират семействата и създават родословните таблици, отбелязвайки наследствени характеристики, които варират от алергии до лидерски заложби. 

Дори влечението към дърводелството или шивачество се смята за наследствена характеристика. Полевите работници използвали специални символи, с които означавали състояния кат епилепсия или сексуална неморалност. Членовете на Американското общество по евгеника организирали изложби и щатски фестивали в цялата страна, за да прокламират идеите си и да насърчат "висококачествените" хора да се възпроизвеждат повече за благото на обществото. Дружеството дори финансирало специални конкурси за откриване на перфектния партньор.

Хари Х. Лафлин и законът от 1924 г.

През 1914 г. Хари Х. Лафлин присъства на първата Конференция за подобряване на расата, организирана от Дж. Х. Келог. Същата година в своя Закон за стерилизация Лафлин заявява, че "социално неадекватните" индивиди трябва да се стерилизират. Той е съпътстван от родословни схеми, които уж демонстрират наследствения модел за унаследяване на черти като алкохолизъм, престъпно поведение и слабоумие. Лафлин смята, че предаването на тези нежелани черти към бъдещите поколения ще бъде предотвратено, ако се възпрепятства възпроизвеждането на нещастниците, които ги притежават. През 1922 г. законът на Лафлин е включен в книгата "Евгеническа стерилизация в Съединените щати". Тази книга съдържа законови материали и статистики и е настолно четиво за активистите, защитаващи стерилизацията, в САЩ.

Защитниците на евгениката работят неуморно, за да направят легитимна тази нова дисциплина. За американците, които се притесняват за потенциалната деградация на тяхната раса и култура, евгениците предлагат удобно и научно обосновано решение. Стерилизацията на "негодните" изглежда като финансово ефективно решение за засилване и подобряване на американското общество.

До 1924 г. влиянието на Лафлин се простира в няколко посоки. Той прави изявление пред конгреса в подкрепа на Закона за ограничаване на имиграцията, който има за цел да ограничи потока от имигранти от Източна и Южна Европа. Лафлин оказва влияние върху един абзац от закона, представяйки манипулирани данни, за да подкрепи твърдението, че процентът на имигрантите с такъв произход в затворите,  е много по-висок от останалата част на населението.

Лафлин също така предоставя насоки в подкрепа на Вирджинския закон за расова равнопоставеност, който забранява на белите граждани на щата Вирджиния да се женят за представители на другите раси. Законът много подробно определя кой може да твърди, че е член на бялата раса, заявявайки, че терминът 'бял човек' трябва да се използва само за човек, който няма никакви следи, които да подсказват, че във вените му тече друга кръв освен европейската. Законодателите във Вирджиния са изключително внимателни и оставят вратичка за някои от колегите си – онези с 1/16 или по-малко индианска кръв се смятат за бели.  

Тонът на закона за стерилизация на Лафлин е използван във Вирджинския закон за евгеническа стерилизация, за да се легализира задължителната стерилизация в щата. Този закон има за цел да избави Вирджиния от "дефектните" хора и е изготвен от Обри Е. Строуд, бивш член на Общото събрание на Вирджиния, по искане на отдавнашния си сътрудник Албърт Приди, който управлява Вирджинската колония за епилептици и слабоумни в Линчбърг.

по статията работи: Величка Мартинова