Проф. Сергей Давиденков и концепцията за свръхчовека в СССР през 20-те години на ХХ век

От 1920г. до 1930г.

Една от основните задачи на съветските евгенисти през 20-те години на ХХ век е създаването на Новия човек (свръхчовека). Подходите за създаването му са различни и варират от идеята за сексуалната революция на Александър Колонтай, през плана на А. Барченко да се създаде Обединено трудово братство, основано на телепатията и телекинезата, та до Института за гениалност на Г. Сегалин и проекта на зоолога проф. Иля Иванов „За изкуственото кръстосване на човек с маймуна“, подкрепен, между другото, от президиума на Държавния научен съвет.

В края на 1924 г. Мелников, архитект и щейнерианец, предлага да се построи "пирамидален кристален ковчег за Ленин, в който вождът да лежи като спящата красавица, докато чака да дойде принцът, който ще го съживи". Предложението не се реализира не за друго, а защото се оказва, че подобен проект трудно подлежи на обществен контрол. В предложенията се включва и големият писател Максим Горки, който лансира идеята за създаването на Институт за човека.

Лавината от идеи, предложения и проекти се изчерпва през първата половина на 30-те години. Мисълта за Новия човек остава без вдъхновяващ импулс, но въпреки това продължава да съществува до 80-те години на ХХ век, само че като избледнял вариант на безсмислени идеологически заклинания.

Ходът на времето не пожалва и руското евгенично движение. Руската евгеника (ранният етап на човешката генетика и еволюция) поставя важни и интересни въпроси. Може би защото се опира на великите традиции на руската биология и медицина и ръководена от Н. Колцов и други големи биолози и лекари, руската евгеника е лишена от ексцесиите и злоупотребите, характерни за американската евгеника и немската расова хигиена.

„Руското евгеническо списание“ на Колцов системно критикува всички необосновани и неоснователни изводи и отклоненията от строго научното мислене, които в периода на повсеместен ентусиазъм са многобройни.

Как ранната съветска власт си представя създаването на Новия човек?

Един от отговорите на този въпрос се крие в статията на неврофизиолога проф. Сергей Давиденков „Нашите евгенични перспективи“, публикувана в брой 1 от 1929 г. на списанието „Сборник от кабинета за изследване на човешката наследственост“. Публикуваме концепцията му за новия свръхчовек, който се базира на цялостна обществена промяна, която да доведе до естественото създаване на първа геногрупа, която да има всички привилегии.

Проф. Сергей Давиденков и идеята му за общо евгенично изследване в СССР

„В основата на положителната евгеника е насърчаването да раждат деца онези, които са надарени с благоприятни наследствени качества (клауза 8 от програмата на Американското евгенично общество), но само в условията на имуществено равенство става възможно определянето на тези наследствено най-ценни групи да се определя организирано от държавата. Това не може да става единствено с пропаганда и уговаряне, нито само с убеждаването, че ограничаването на едно семейство да има едно или две деца води до бързо загиване на рода (клауза 4 от програмата на Английското евгенично общество). Затова и трябва да бъдат създадени възможно най-добрите условия за раждане и отглеждане на дете за генотипно най-добрите родителски двойки. Държавата е длъжна да се намеси активно и по отношение на плачевните резултати от съвременните безпорядъчни панмиксии.

Кои наследствени качества на расата трябва да бъдат предмет на социална защита и как тази социална защита трябва да бъде осъществена?

По първия от въпросите ние се намираме в изключително изгодно положение, тъй като имаме възможности за широко социално законодателство, което позволява да си поставим ясни цели. Евгенично най-ценните групи трябва да бъдат признати и за най-надарени интелектуално. Качествата, които са ценни за бъдещите поколения, и всичко, което олицетворява най-добрия интелект като активност, инициативност, воля, внимание, памет, критични способности, особени дарби, всичко това заслужава защита от страна на държавата. Децата на умните хора във всяко следващо поколение трябва да бъдат все по-голям процент в сравнение с децата на глупавите.

Дарбата и таланта се предават по наследство

Основното, което трябва да се знае, е, че дарбата и талантът са сред признаците, които се предават по наследство. Когато създаваме условия за най-добрите фенотипове, които благоприятстват раждането на повече деца, ние неизбежно подобряваме генотипния състав на населението. Това се отнася до всички признаци, които се подчиняват на доминантното моделиране. Но то е приложимо в същата степен и за рецесивните признаци.

Ако семействата на ценни рецесивни хомозиготи, чието размножаване трябва да се насърчава, имат по едно допълнително дете, то сумата от рецесивни гени, дори в хетерозиготно състояние, ще доведе до увеличение през следващото поколение. Следователно шансовете за раждане на ценни хомозиготи ще се увеличават все повече. Култивирането на ценни рецесивни наклонности е процес, който е може би е само малко по-бавен от култивирането на доминиращи наклонности, но в никакъв случай не е утопичен. Същото важи за рецесивните наклонности, които се съдържат в Х-хромозомата, която е особено богата на ценни наследствени възможности.

Комбиниране на най-надарени с равни на тях

Широко поставените цели за подобряване на генотипния фонд на страната са напълно противоположни на задачите за създаване на малка генетично ценна прослойка от населението. Само в последния случай имаме право да препоръчаме най-надарените да търсят най-надарени за себе си, като оставят най-лошото да се комбинира с най-лошо. Един умен избира най-умната жена за себе си, тогава глупакът ще се ожени за глупава жена. Въпросът е кой от тях ще създаде повече потомство.

Държавният евгеничен контрол трябва задължително да изхожда от разказа за случайна панмиксия. Без значение как се комбинират фенотиповете, най-добрите от тях винаги ще имат леко предимство на раждането и няма съмнение, че във всяко следващо поколение те ще се появяват все по-често, докато в резултат на целия процес преобладаването им ще доведе до ясна форма на промени в основните свойства на расата.

Осъзнаваме, че изместването на центъра на тежестта от практическата евгеника върху запазването на определена раса е игра на тъмно, която ние трябва да заменим с ясна цел. Защо се смята за полезно човечеството да пази високи и синеоки блондинки? Разбира се, не защото харесваме сини очи и висок ръст, а защото тази раса наистина носи със себе си много ценни психологически свойства.

Като се възползваме от тази сомато-психична корелация, ние бихме могли да създадем отбор по външни характеристики, като крайната ни цел е размножаването на надарени хора. Дори подобна тенденция да е неприятна за представителите на други раси, ако тя е биологично правилна, ще ни бъде трудно да се противопоставим. Ние ще подходим към целта по-директно, ако организираме широк евгеничен подбор точно въз основа на това, от което се нуждаем най-много, тоест на базата на психологическата надареност.

За държавата е безразлично дали този психически подбор носи със себе си антропологични признаци, както и дали под влиянието на подобна селекция соматичната структура на населението ще се промени. От държавна гледна точка няма значение и не ни интересува дали бъдещият ни живот ще построят блондинки или брюнетки, хора с плосък или изпъкнал тил, високи или ниски. За нас е важно обаче бъдещият живот да бъде изграден от хора, които са смели, решителни, надарени, способни на голяма морална дисциплина и с широки държавни концепции. Нашата евгенична политика трябва да бъде именно създаването на тази нова порода хора.

Подобряването на човешката раса

Евгеничният подбор въз основа на психическата надареност въздейства директно върху голямата цел – подобряването на човешката раса. И ако западните евгенисти не представят този принцип, това вероятно се дължи на факта, че за осъществяването му са нужни социални предпоставки и преди всичко премахване на имущественото неравенство.

И така, става дума за дълга и ползотворна работа, в резултата на която след правилно осъществена пропаганда, да се организира задължително евгенично изследване на градското население на Съюза. Най-важното е да бъде установена вродената дарба. Това ще стане чрез предварително подготвени тестове, направени така, че предишното обучение и възпитание да не повлияят на крайния резултат. Според резултатите от анкетата всеки гражданин ще бъде включен в съответната по-висока или по-ниска геногрупа.

Когато съответният човек се поставя в определена група на надареност, не трябва да се вземат предвид класови или национални характеристики. Възможно е обаче стандартите за мъжете и жените да бъдат различни. Работата трябва да се извършва от специалисти, които са посещавали предварителните специални курсове в Централния евгенически институт. Висшият евгенически съвет на републиката отговаря изцяло за евгеничния контрол. Трябва да бъдат взети всички мерки, за да се гарантира, че работата по прегледите ще е обективна и че никаква лична, роднинска, класова или расова симпатия на лекарите, които преглеждат, няма да окаже въздействие и да се отрази на резултата от работата им. Така, чрез системното прилагане на програмата, ще бъде възможно цялото градско население да се раздели на отделни генни групи.

Разпределение по геногрупи и отговорност на държавата

Държавата има сериозен ангажимент по отношение на хората от първата геногрупа. Тя може да ги защити, като увеличи доходите им и компенсира разходите им по раждането. Хората от тази група трябва да получат максимална икономическа подкрепа. Например заплатите им да бъдат увеличавани с 50% при раждането на всяко дете, да бъдат определени еднократни бонуси при раждането на трето, четвърто и всяко следващо дете. Възможни са и други предимства, свързани с възпитанието и образованието на децата.

Подкрепа, но в по-малък размер, може да има и за следващата най-квалифицирана генна група. Що се отнася до въпросите на размножаването на третата, четвъртата и останали групи, те могат да бъдат оставени по същия начин, по който е оставено цялото население на СССР в момента.

Най-нискостояща е петата група, чиито членове съответстват на хора на границата на дебилността. По отношение на нея трябва да бъдат взети решителни мерки за ограничаване на възпроизвеждането. Един от начините е на представителите на групата да бъдат раздадени специално подготвени брошури, в които се описва възможността тяхното потомство да бъде с изключително ниско психическо ниво. Да бъдат обезкуражени да раждат, но в същото време да им бъде предложена доброволна стерилизация. Като се има предвид обаче възможността от реален провал на подобни мерки, основани единствено на присъда за бъдещите им деца, то тези хора трябва да бъдат заинтересовани финансово. А това може да се постигне най-лесно като се определи еднократна държавна парична премия за онези от тях, които са съгласни доброволно да се подложат на стерилизация.“

Павел Пряников – автор на публикацията, журналист, блогър и основател на уебсайта „Толкователь“. Пряников е и един от основателите и активен автор в телеграм канала „Руски футуризъм“. Автор е на множество статии, посветени на руската и съветската история, вълнуват го и изследва още въпросите за преобладаващите стари хора в света и бъдещата геронтокрация, за роботизацията и безусловния общ доход.