Значение на човешките раси за биологичната еволюция

В миналото се е смятало, че хората на бялата, черната и жълтата раса се различават така, както белите, черните и жълтите сибирски котки.

С течение на времето се установило, че човешките раси не са просто алели на един ген, а са исторически създадени групировки на индивиди, които са обединени по не малък брой признаци.

Установено е, че всички признаци или поне на главните клонове на човешкия род - бялата, черната и жълтата раса (европеиди, негроиди и монголоиди) са адаптивни. Това били приспособления към тези фактори на външната среда, които първобитното човечество не е можело да измени. Някои от тях добре се вписвали в емпиричните правила, известни на еволюциопистите.

Даден е пример с приспособяването към температурата. Знаело се е, че видовете и вътревидовите форми, които обитават горещ и влажен климат, се отличават с повишена пигментация на външната обвивка. Ако това правило се съпостави с разпространението на негрофилите, се вижда, че черният цвят на кожата и къдравата коса възникват независимо при папуаси и меланезийци, които били много по-близо до австралоидите, отколкото до типичните негри.

Като цяло, приспособеността на негроидите към живот с по-висока температура, биел на очи. Още тогава се знаело, че тъмната кожа задържа ултравиолета, който може да доведе до соматични мутации (например кожен рак). Широкият нос и дебелите устни с голяма повърхност на лигавицата давали възможност за изпаряването със значително топлоотделяне.

В съгласие с екологичното правило на Ален и Бергман, класическите негроиди били със суха кожа и дълги крайници, което улеснявало отделянето на излишната топлина от организма. Европеидът не можел да гледа негроида в привичната му обстановка без завист. Обратно, всички пропорции на тялото и редица физиологични особености на ескимосите свидетелствували, че в течение на редица поколения, при тях е бил в действие жесток отбор по преживяване в суровите условия на Северна Арктика.

Интересно е да се отбележи, че светлата кожа предпазвала европеидите от рахит, а тесния издаден нос затоплял вдишвания въздух. Европеидите били смятани за значително по-малко възприемчиви към простуди и грипни заболявания.

Признаците на монголоидите също били приспособителни. Плоското лице и епикантусът (гънката в очния ъгъл), били адаптация към суровия климат на Централна Азия, с чести бури от прах. По-късно, монголоидите се разселили сред Азия - от тропиците до Арктика, като в значителна степен успели да запазят признаците си, независимо, че се изменяли в много отношения.

Статията е част от историята на:

• История на човешките раси