Как испанският грип и Обществото на народите обединяват света в борбата срещу инфекциозните заболявания

От 1919г. до 1946г.

След края на Първата световна война едно смъртоносно заболяване убива повече от 50 милиона души по целия свят. Но този ужас кара света да осъзнае нуждата от общи действия срещу инфекциозните болести и предприемането на по-ефективни мерки за борба с тях.

В деня на примирието 11 ноември, 1918 г., който бележи края на Първата световна война, светът вече води битка на друг фронт. Става дума за пандемията от испански грип, която убива три пъти повече хора от 17-те милиона военни и цивилни жертви, дадени по време на войната.

Опасните заболявания достигат до вестникарските заглавия единствено при риск от пандемия, подобна на еболата. В противен случай болестите до голяма степен се игнорират като потенциални световни убийци, но всяка година те взимат повече жертви от войните и военните конфликти. 

Е, през 1918 г. светът се сблъсква с мащабна пандемия. За няколко месеца испанският грип убива повече хора, отколкото всяко друго заболяване в историята. Той поразява бързо и не подбира жертвите си. Само за една година продължителността на живота в Америка пада с 12 години.

Американски работници в магазин с медицински защитни маски - средство за предпазване от испанския грип

След Първата световна война световните лидери мечтаят за нов световен ред. В много страни здравните служби веднага откликват, докато народите, свикнали с военновременните ограничения, понасят карантиите и другите мерки без съпротива. Но дислоцирането на огромните войски и увеличаването на международните пътувания възпрепятстват адекватната борба срещу испанския грип, защото налагането на ограничения по границите става невъзможно в следвоенните условия. Държавите, участвали във войната, се налага да си сътрудничат в битката със световното заболяване.

След приключването на войната, световният мир и сигурност са първа точка от дневния ред на Парижката мирна конференция през 1919 г. Съюзниците преначертават държавните граници, създават империи и установяват първата световна организация – Обществото на народите. 

Протест във Франция

Обществото е създадено, за да брани световния мир, което прави с неособено голям успех. Но освен това организацията е в центъра на координацията на съвместните международни инициативи. Превенцията и контролът на заболяването са едни от въпросите с международно значение, присъстващи в учредителната спогодба на Обществото на народите. И доста бързо, взимайки си поука от испанския грип и други световни заболявания, Обществото полага основите на съвременната система за световен мониторинг и контрол на заболяванията. 

Усилията, които полага Обществото на народите за запазването на световното здраве, са до голяма степен забравени, а несъмнено са забележителни. Въпреки че не разполага с достатъчно хора и финанси, през 20-те и 30-те години различни здравни агенции на организацията започват да възприемат световното здраве като глобално предизвикателство. Това включва навременна реакция в ситуация на криза, но и дълговременни мерки за превенция и здравно образование.

Когато Обществото започва своята работа, най-страшните вълни на испанския грип вече са отминали. Въпреки това държавите от Централна и Източна Европа са в хватката на друго мащабно и опасно заболяване – тифът. Обществото на народите мобилизира международните сили и до 1921 г. до голяма степен успява да задържи разпространението на епидемията чрез масови прегледи на населението, обезпаразитяване, къпане и налагането на карантини.

Полицаи във Вашингтон

Въпреки че навременната и адекватна реакция на Обществото в моменти на криза са наистина важни, международната организация подобрява неимоверно мерките по превенцията на заболяванията и въвежда за първи път здравните обучения. Създадени са системи за ранно предупреждаване, които събират информация за най-често срещаните инфекциозни заболявания като холера, жълта треска и едра шарка. След това данните са изпращани по телеграфа към глобалната информационна мрежа.

Обществото също така насърчава изследванията, свързани със здравни въпроси, и стандартизира употребата на ваксините по цялото земно кълбо. То е инициатор на първия в света опит за мащабно здравно обучение. В него се включват грандиозни програми за запознаване и превенция на маларията, както и концентрирани усилия по подобряване на здравната помощ в Китай.

Въпреки че малко от тези действия на Обществото на народите стигат до вестникарските заглавия, не бива да подценяваме неговата работа. Превенцията остава най-добрият лек и усилията на Обществото вероятно спасяват безброй човешки животи по света. 

В дейността на Обществото на народите участват не само специалисти, но и цели правителства и частни благотворителни организации. Всичко това не просто полага основите на Световната здравна организация, но и прокарва идеята, че световното здраве може да се защити единствено чрез общите усилия на всички държави по света.

по статията работи: Величка Мартинова