"Книга на акушерките" на Джейн Шарп от 1671 година

От 1671г. до 1671г.

Джейн Шарп била британска акушерка от 17-ти век. Научният й труд - "Книга на акушерките", публикувана през 1671 години ("The Midwives Book: or the Whole Art of Midwifery Discovered"), се приема от медицинските историци за първата английска творба, засягаща въпросната тематика. В интерес на истината, за самата Шарп не се знае много – оскъдна информация за нея дава именно въпросното четиво. Предполага се, че дамата практикувала в Лондон, въпреки че не съществува конкретна документална подкрепа на това схващане. Някои изследователи предполагат, че тя била родена в западните региони на Англия, а тъй като не се идентифицирала нито като католичка, нито като протестантка, повечето специалисти предполагат, че тя може би е изповядвала пуританство. Писмените й разработки я представят като безспорно образована жена /макар и самоука/, с ценни познания и умения в разглежданата сфера.

В първите страници на "Книга на акушерките" Джейн съобщава, че има тридесетгодишен опит в акушерското поприще. Става ясно още, че за Шарп личните отношения и редовната комуникация с майките били съществена част от работата й – както по време на родилния процес, така и след това. Книгата най-вероятно била предназначена преди всичко за хората от средната класа, защото, за да се сдобие с нея, човек трябвало да отдели немалък финансов ресурс.

Иначе, "The Midwives Book" давала подробни инструкции за това как всяка жена да контролира успешно родилния процес и да го "случи" по най-добрия начин. Любопитното е, че тази сериозна практическа информация не била насочена само към бъдещите майки, но, като цяло, към всички, ангажирани в начинанието – към акушерките и дори… към бащите. Творбата се състояла от общо шест части/глави. Първата засягала въпроса за женската и мъжка репродуктивна анатомия. Втората описвала самия процес по зачеване и развитието на плода в утробата на майката. В третата глава Шарп коментирала възможните трудности не само при раждането, но още при зачеването. Четвъртата и петата били свързани със самия родилен процес, както и с проблемите, които биха могли да възникнат веднага след това. Шестата, последна част, била отделена за грижата за новородените. Едновременно с това, Джейн използвала творбата си като своеобразна платформа, за да изрази вижданията си, свързани с образованието на жените, за мястото на мъжете в акушерството, както и по въпросите, свързани с женската сексуалност. "Книга на акушерките" включвала и специален наръчник за кърмене и за хранене на новородените и децата. /Шарп препоръчвала, например, дойките, търсени в случаите, когато майката няма възможност да кърми, да се подбират винаги с едно наум. Те трябвало да водят здравословен живот и да са абсолютно здрави./

Джейн Шарп се противопоставила срещу тенденцията да има основно мъже акушери, защото смятала професията за категорично "женска". Дамата апелирала към своите колежи да се обучават в извършването на различни хирургически и фармацевтични техника, вместо да зависят от медици от мъжки пол при спешни ситуации.

В крайна сметка, "Книга на акушерките" се превърнала във важно ръководство в областта на акушерството от 17-ти век.

Снимка: freeimages.com