Станислава Лешчинска – полската акушерка, асистирала на раждането на повече от 3000 бебета в Аушвиц

От 1896г.

Станислава Лешчинска била родена на осми май 1896 година в полския град Лодз. Тя била най-голямата дъщеря на Ян Замбриски и съпругата му Хенрика, които имали още две дечица. През 1914-та девойката завършила гимназия, а две години по-късно животът я събрал със съпруга й Бронислав Лешчински, който бил печатар по професия.

През 1920 година Станислава, заедно с мъжа и двете си деца – Силвия и Бронислав, се преместили да живеят във Варшава. Там полякинята получила добра възможност да посещава колеж за акушерки, който в крайна сметка успяла да завърши успешно след двегодишен курс на обучение. През 1922-ра задругата се завърнала в Лодз, където Лешчинска си намерила работа като акушерка. В родния си град дамата родила втория си син Станислав, а през 1923 – третото си момче Хенрик. Никой в близкото й обкръжение не се съмнявал, че тя обожава акушерската професия и, че й била напълно отдадена. Без значение дали е ден или нощ, полякинята с готовност приемала да асистира на раждания в домашни условия – редовна практика в миналото. Лешчинска се изявявала в най-бедните райони на Лодз и често й се налагало да върви с километри пеша, за да стигне до мястото, където имали нужда от нея.

Когато Втората световна война започнала, задругата се включила дейно в организираното съпротивително движение в Полша, ала през 1943-та всички членове на семейството били заловени от германското Гестапо. Съпругът на акушерката бил убит във Варшавското въстание от 1944-та, синовете й – изпратени в трудови лагери в Германия, а тя и дъщеря й – в Аушвиц. Там те били разпределени в нееврейския сектор на концлагера за срок от две години. Станислава побързала да каже на властите, че е акушерка и по тази причина тя била изпратена в женското родилно отделение. Преди пристигането й през 1943-та, всички новородени на затворниците в Аушвиц били убивани.

Статистиката показва, че по време на своя престой в лагера полякинята спомогнала на бял свят да се появят повече от 3000 мъници. За съжаление, половината от тях били убити веднага след раждането, а 1000 починали заради ужасно лошите условия на живот. Но след 1943-та около 500 бебета с руси коси и сини очи били изпратени на германски семейства, за да бъдат отгледани като техни, а около 30 успели да оцелеят в лагера. Историята разказва, че Станислава успяла да татуира по определен начин хлапетата, които били наречени да бъдат осиновени от германци, с надежда, че един ден те ще успеят да се свържат с биологичните си майки. Не е случайно, че Станислава Лешчинска била наречена "Майка" от затворниците.

Когато Втората световна война свършила, полската акушерка се завърнала в родния си град и подновила акушерската си практика. Тя с радост разбрала, че всичките й синове са живи. Впоследствие, в публичното пространството дамата избягвала да говори за времето, прекарано в Аушвиц, и никога не си позволила да смята извършеното от нея за героично или необикновено. През 1970-та Лешчинска присъствала на официално събиране, по време на което срещнала малка група от "бебетата", вече големи хора, на които помогнала да поемат първата си глътка въздух.