Кутия с медицински инструменти на именитата английска акушерка Мери Хоулет от 19 век, 2 част

От 1940г.

През 1878 година г-жа Хоулет овдовява, а грижата за шестте й малки деца остава единствено нейна отговорност. По това време има нараства безпокойството сред английското общество по отношение на работата на необразованите акушерки. Вероятно именно тази тенденция крие причината, поради която г-жа Хоулет (на възраст от 46 години) започва 6-месечното си обучение в болница "The Hospital for Women" през 1878 година. По това време името на болницата е "Lying-In Hospital and Infirmary of Diseases of Women and Children", но институцията е най-популярна с името "Women’s Hospital".
По това време сградата на болницата е на адрес "Madeline Street, North Melbourne”, който по-късно бива изместен на улица „Swanston Street, Carlton".

Г-жа Хоулет  се сдобива с любящото нарицатело "леличка", което до някъде се дължи на възрастта й. Курсът, който завършва тя, не й осигурява квалификация за акушерка, а само правоспособност по длъжността "медицинска сестра, имаща задължението в рамките на месец да посещава родилката" (терминът на английски език е: "ladies’ monthly nurse") При завършването на гореспоменатия курс госпожа Хоулет се сдобива и с удостоверение за квалифицирана медицинска сестра. Задължение на "месечните" медицински сестри е да останат с родилките в домовете им в продължение на около 3 седмици - 1 седмица преди и 2 седмици след раждането. Терминът "месечна медицинска сестра" по-късно през 1898 година се заменя с "акушерска медицинска сестра". Мисис Хоулет практикува като медицинска сестра и акушерка до 1920 година.

Сред най-характерните проблеми за развитието на английското акушерство през втората половина на 19 век са високата честота на необучените акушерки, неопитните лекари, преходната роля на "месечните" медицински сестри, завистта сред някои представители на медицинската професия, освен това, трудностите, произтичащи от далечните разстояния и бедността сред семействата също не са за подценяване.

Флорънс Найнтингейл, например, написва през 1871 година, че: „това е поради липсата на подходящи похвати за обучение", а всяка жена, която пожелае може да стане акушерка. Желанието да се въведат единни стандарти обединява работещите в родилните домове и други английски организации. Въпреки това, сертификатите и дипломите за правоспособност не дават право на завършилите да практикуват, тъй като не са официално регистрирани.

В Англия първите законодателни мерки за контрол на акушерството са въведени в парламента едва през 1890 г. Те са отхвърлени скоро след това. Трябвало да изминат 12 години, за да бъде приет първият Закон за акушерките в Англия.

По статията работи: Виктория Милова