Никълъс Сен – лекарят, който в името на науката се напомпва с 6 л водород през ректума

От 1886г.

Всеки, който страда от газове и често подуване на корема, познато в медицината като метеоризъм, може лесно да си представи страданието на американския лекар Николас Сен (1844-1908), който през XIX век вкарва в тялото си 6 литра водород. Въпреки че Сен си причинява това мъчение сам и доброволно, фактът, че го прави в името на науката заслужава уважение.  Някои от експериментите си Сен извършва върху животни и дори днес те предизвикват страх и ужас.

Подобно на много американци Сен е имигрант, който през 1852 г., когато е само на 8 години, се мести в САЩ от родната Швейцария. Получава медицинската си диплома от медицинския колеж в Чикаго и така поставя началото на невероятната си кариера, в която съчетава клиничната практика с медицинските изследвания и преподаването. Всичко това в крайна сметка го довежда до поста президент на Американската медицинска асоциация и освен това той е основателя на Асоциацията на американските военни хирурзи. Като военен лекар той служи в Куба по време на войната между САЩ и Испания.  

Изследванията на Сен довеждат до публикуването на повече от 300 научни труда, 25 от които монографии. През цялата си кариера Сен експериемнтира с рентгеновото лъчение като метод за лечение на левкемията, костната туберкулоза, острия панкреатит и пластичната хирургия. Според сведенията той въвежда антисептиците по време на операции, за предотвратяването на инфекции.

Подобно на много учени в историята Сен експериментира сам със себе си, използвайки се като опитно зайче. В епоха, в която все още не е известно дали ракът е заразно заболяване, хирургът си трансплантира подкожно парченце тъкан с метастази. За щастие, човешките тумори не са заразни и имплантираната тъкан изчезва след няколко седмици.

Без съмнение най-странните му експерименти са онези, които извършва до 1886 г. с цел да измисли метод за диагностициране на стомашно-чревни перфорации. По това време лекарите не разполагат с метод за откриването на тези лезии, които се срещат често например при рани от куршуми и ако не се зашият, довеждат до смърт.

Идеята на Сен се състои във вкарване на голямо количество водород в храносмилателния тракт, за да се провери дали отнякъде той не изпуска – подобно на водопроводчик, който локализира изтичане от газова тръба. Хирургът стартира експериментите си като вкарва водорода през устата, но открива, че разтегателния капацитет на стомаха и действието на клапите в повечето случи предотвратяват достигането на газа до червата. Затова той решава да опита от обратния край.

Отначало Сен използва трупове, но скоро разбира, че за да е сигурен в резултатите, трябва да използва живи същества. Сен е защитник на експериментите с животни и извършва жестоки опити, които днес се противопоставят на всякаква етика.

Както пише в дневника си, той връзвал кучетата за операционната маса, бръснел корема им, упоявал ги с етер и ги прострелвал с револвер 32-ри калибър. След това вкарвал водород, в тялото им, отварял корема им и изследвал уврежданията във вътрешностите им, чрез огън, за да разбере дали някъде има перфорация, през която пламъкът би излязъл.

Въпреки жестокостта на описания метод, той винаги се опитвал да спаси животното с хирургична намеса и в няколко от случаите усилията му се увенчавали с успех.

Употребата на водород не е случайна. Сен също така експериментира с въздух, но открива, че водородът е не само безопасен за живите тъкани, но и тъй като е запалим, лесно може да подскаже къде са перфорациите. Освен това горящият водород, излизащ от външната страна на раната се оказва ефективен антисептик.

От общо 65 експеримента, няколко са извършени върху живи пациенти, разбира се без прострелването с пистолет.  Около експеримент № 52 Сен усеща в себе си любопитство какво точно изпитва обектът при вкарването на водород в стомашно-чревния му тракт.

И така, Сен се подлага на собствената си процедура – асистентът му вкара в ануса му гумена тръба, в края на която е прикрепен балон, пълен с водород, и едновременно с това притиска аналния отвор, за да предотврати изтичането на газа. Според манометъра, който следи налягането, в тялото на Сен са вкарани около 6 л водород. В началото лекарят усетил единствено разширяването на дебелото черво. Но след като газът преминава през илеума (хълбочното черво, което е последният участък от тънките черва), той усетил болка, сравнима с колики, която се увеличила с вкарването на повече газ и изчезнала едва след като водородът напуснал тялото му – което се случило след около час и половина.

След като газът изпълнил червата и стомаха му, Сен усетил вътрешно подуване, което описва като "неприятно", придружено с умора и прекомерно потене.

"Голяма част от газа излезе чрез оригване, което бе последвано от огромно облекчение," пише лекарят в дневника си.

Сен не споменава каква част от газа излиза обратно през ануса му, но пише, че чревната му перисталтика се опитвала да се отърве от него и болката намалявала щом водородът излезел.

За щастие днес медицината разполага с методи за анализ и диагностика, които позволяват откриването на стомашно-чревни перфорации без необходимостта от надуването на пациента с водород през ануса. Но в онази епоха експериментите на Сен са революционни и се посрещат с аплодисменти от медицинските среди. През 1888 г. редакторската колегия на едно от най-уважаваните хирургически списания определя метода на Сен като "процедура с голяма диагностична стойност".

по статията работи: Величка Мартинова