Орорин тугененсис (Orrorin tugenensis) като част от човешката еволюция

Орорин тугененсис са хоминиди, които са част от човешката еволюция. Живели са преди около 6 милиона години и са едни от най-старите ранните наши предшественици, имащи място в родословното ни дърво. Индивидите от този вид са били приблизително с размерите на шимпанзе и имали малки зъби с дебел емайл, подобни на тези на съвременните хора.

Най-ключовата находка на вкаменелости от този вид е горна бедрена кост, която показва доказателства за костно натрупване, типично за придвижващите се изправено хоминиди. Въпреки това орорин тугенесис са се катерили успешно и по дърветата.
Тези хоминиди са част от родословното дърво на човека, въпреки че имат по-скоро маймуноподобни черти, отколкото човекоподбни (като се изключи изправения начин на придвижване).

Изследователски екип, ръководен от френския палеонтолог Бригит Сенут и неговият сънародник - геологът Мартин Пикфорд са направили първото откритие (през 2001 година) на фосилизирани останки от орорин тугененсис в кенийския регион "Tugen Hills". Те са открили повече от дузина фосили, датиращи между 6,2 милиона и 6,0 милиона години. Поради специфичните черти на находката, притежаващи любопитна комбинация от маймунски и човешки характеристики, изследователите им дали името орорин тугененсис, което се превежда като "първородния човек от региона на Туген". Досега този хоминид е единствения  открит представител на рода Орорин.

Открити са общо 13 вкаменелости от най-малко 5 индивида от описания по-горе вид. От тях добре запазени са две бедрени кости с номера "BAR1002'00" и "BAR 1003'00". И двата фосила показват признаци за изцяло изправено придвижване. Горната част на бедрената кост с номер "BAR1002'00" (на снимката по-долу) е открита през 2001 година и е подобна по размер на тези от други големи маймуни, но скосената й част е почти като при хората. Тя формира масивен мост с вдлъбнатината на тазовата кост, върху която се пренася тежестта на тялото. Този факт още веднъж свидетелства за изправеното ходене при орорин тугененсис.

Други части от скелета при този вид хоминиди, показват маймуноподобни характеристики. Това са дългите, извити кости на пръстите и издължените кучешки зъби и предкътници. Фосилът, с номер "BAR 1000'00" представлява челюстен фрагмент с три кътника.

Бедрените и раменните кости на орорин са около 1.5 пъти по-голям от тези на друг открит ключов фосил – този на Луси (Australopithecus afarensis с номер "AL 288-1"). Ето защо, учените смятат, че индивидите от вида тугененсис са били около 1,5 пъти по-големи от Au. Afarensis. Това предполага, че отделните индивиди достигат между 30 и 50 кг.
От ниско разположените и леко заоблени кътници и скъсените кучешки зъби на орорин тугененсис, палеонтолозите стигат до заключението, че този вид хоминиди са разчитали главно на растителната храна. Тя най-вероятно включвала листа, плодове, семена, корени, плодове и насекоми.

За съжаление няма как да знаем всичко за нашите ранни предци. Палеонтолозите, служещи си с все по-новаторски технологии се стараят да попълнят някои наши пропуски в разбирането ни за историята на човешката еволюция.