Денисовците са първият изчезнал човешки вид, идентифициран чрез ДНК

През 2008 г. в руската пещера Денисова в ръцете на палеоантрополозите попада вкаменелост - фаланга от пръст, която е "набедена" за принадлежаща към вида на неандерталците. Заедно с нея са намерени два зъба. Всички фосилни останки са определени на около 40 000-годишна възраст. Малките фрагменти са изследвани за наличие на ДНК и резултатите хвърлят в почуда учените. Оказва се, че фалангата е на млада жена от непознат до този момент архаичен човек. Така този нов мистериозен човешки вид става първият, който е идентифициран не посредством класификация на вкаменелости, а благодарение на генетично изследване.

Така наречените денисовци (кръстени на името на руската пещера) са поставени от учените като принадлежащи към рода Хомо, но не са определени като вид, тъй като намерените до този момент части от кости не позволяват да бъде съставено физическо и морфологическо описание.

Идентифициране на денисовците

Освен откритите в сибирската пещера Денисова два зъба и фаланга от пръст, в научните среди са известни като останки от денисовци една долна челюст, идентифицирана през 2019 г. в Тибет, част от дълга кост, намерена през 2014 г., фрагмент от теменна кост, разкрит през 2016 г., кътник, открит през 2022 г. в Лаос. Съществуват няколко вкаменелости, за които има съмнения, че принадлежат към този загадъчен вид, но поради липса на фосилни кости, с които да бъдат сравнени, и на ДНК материал за проучване няма как да бъде определено дали са от денисовци.

Интересни разкрития възникват след изследването на вкаменелостите. Например фалангата на пръста се оказва, че е принадлежала на малко момиче, на около 5-7 години. Извлечената ДНК сочи, че в нея се откриват неандерталски гени, което означава, че денисовците и неандерталците са се сношавали. Подобни резултати показва и частта от дълга кост, която е принадлежала на индивид, хибрид между двата вида. Долната челюст (мандибула) от Тибет, разпозната като денисова през 2019 г., всъщност е намерена от будистки монах през 1980 г. От нея не е било възможно да се извлече ДНК, но скалистият материал, който е бил прикрепен към мандибулата, е определен чрез изследване на 160 000 г. Пещерата, в която е открит фрагмента от долната челюст, е 3280 м над морското равнище в Тибетското плато.

Изследването на ДНК-то (митохондриална и ядрена) му доказва, че видът е в близки родствени отношения с Хомо неандерталенсис и Хомо сапиенс, като везните повече се наклоняват към неандерталците. Хипотезите са, че денисовците еволюционно са се откъснали от другите си "братовчеди" преди 300 000-500 000 години. Счита се, че времевият диапазон, в който те са обитавали най-вече Азия, обхваща 300 000-50 000 г. Той е определен на база датиране на минималното количество вкаменелости, на генетични и седиментни анализи.

По какъв начин денисовците са свързани с други видове

Доказателствата, получени чрез ДНК изследвания и анализи, сочат, че Хомо неандерталенсис, Хомо сапиенс и денисовците имат общ прародител с Хомо хайделбергенсис или произлизат от него. Този предшественик е съществувал преди 600 000-750 000 г. Напълно възможно е група предци на хайделбергенсис да е тръгнала от Африка и след напускането й да се е разделила. Една част от нея се е насочила на северозапад към Западна Азия и Европа и от нея са произлезли неандерталците. Друга част е тръгнала в посока изток и е дала началото на денисовците. Останалата в Африка част е еволюирала в Хомо сапиенс.

ДНК връзката между трите вида има и друго направление. Изследванията разкриват, че неандерталците, денисовците и ранните съвременни хора са се срещали и по-късно и са се кръстосвали помежду си. Директно доказателство за това е частта от кост (Денисова 11), намерена в Денисовата пещера през 2012 г. Първоначално тя е прибрана сред други вкаменелости, които са с неизвестен произход и все още не са идентифицирани. Но през 2016 г. на тези фрагменти е направен протеинов анализ, за да се установи дали са човешки или животински. Споменатата фосилна кост се оказва човешка и допълнителният й анализ показва, че е принадлежала на момиче на около 13-годишна възраст, чийто баща е денисовец, а майката - неандерталка. Младата девойка е живяла преди 90 000 г. и се явява хибрид от първо поколение. Изследването е направено от Сванте Паабо и Вивиан Слон от немския Институт за еволюционна антропология "Макс Планк".

Много проучвания днес доказват, че могат да се открият в днешните хора следи от гените както на неандерталците, така и на денисовците. Например днешните европейци и азиатци съдържат в своя геном до 4% от ДНК-то на Хомо неандерталенсис, а меланезийците, тибетците и австралийските аборигени са наследили до 6% от денисовските гени. Обяснението за последната "размяна" на генетичен материал е, че денисовците са имали контакт с Хомо сапиенс от тези популации, които са се насочили след това към Папуа Нова Гвинея и Австралия. Изследвания от 2019 г., направени сред жители на Индонезия и Папуа Нова Гвинея, показват, че Хомо сапиенс и денисовците са се кръстосвали преди 30 000-15 000 г. В случай, че годините са коректни, ще се окаже, че денисовците са най-късно живелият човешки вид заедно с нашия собствен.

Колкото до тибетците, денисовците са обитавали земите от Алтай до Източна Азия и са контактували с популациите, които са живели по същото време в района. Един любопитен факт разкрива тясната връзка между вида и съвременните шерпи. През 2014 г. учени от Катедрата по интегративна биология към Калифорнийския университет, от Институтите по геномика "Бинхай" в Китай, от Катедрата по биологични науки към Близкоизточния технически университет в Турция и болници в Китай и Тибет установиха, че етническите шерпи вероятно са наследили от денисовците вариант на гена EPAS1, свързан с хипоксията (недостиг на кислород) и с разликите в концентрацията на хемоглобин на голяма надморска височина. Благодарение на придобития от денисовците ген те имат способността да дишат по-лесно в тези екстремни условия. Изводът е, че смесването на видовете е предоставило възможността да се появи генетична вариация, която е допринесла за приспособяването на хората към нови среди.

Физически и културни особености на денисовците

Поради малкия брой на намерените фосилни останки на денисовци засега не е възможно те да бъдат описани физически. Но откритите вкаменелости притежават конкретни характеристики.

• Кътниците на представителите на вида са големи и не съдържат специфичните черти, забелязани при кътниците на неандерталците. Имат несрещани до този момент издатини, които ги отличават дори от зъбите на съвременния човек. Свидетелство, че денисовците имат отделна еволюционна история от Хомо неандерталенсис и Хомо сапиенс е липсата на общи производни морфологични характеристики със споменатите видове.
• Челюстта, открита в Тибет, показва масивна структура и по-къс размер от челюстта на неандерталец.
• В сибирската Денисова пещера палеоантрополозите и археолозите са открили много артефакти, които са повече свързани с Хомо сапиенс и неандерталците, но не и конкретно с денисовците. И трите вида са обитавали пещерата и затова е трудно да се направи разделение на културните предмети. Предположенията на учените са, че денисовците все пак са били интелигентно напреднали и са имали подобен начин на живот, както останалите.
• Денисовците провокират у учените любопитство и желание да разкрият техните тайни, но за целта е необходимо да бъдат открити повече и по-мащабни находки.