През Средновековието любовната тръпка се счита за истинска болест

От 1001г. до 1621г.

Всеки от нас е чувал фразата „болен от любов“. Поетичният израз се използва за човек, който таи силни чувства към свой близък. Обикновено подобна „гореща“ любов възниква между мъж и жена, но може да е следствие и на роднинска връзка. Например, можем да наречем Ромео от шекспировата пиеса „Ромео и Жулиета“ болен от любов. Интересното е, че изразът има дълбоки исторически корени, тъй като през Средновековието лекарите класифицират силния афинитет към даден човек като болест.

Още през 11-ти век симптомите на любовната треска, както се нарича заболяването, са характеризирани и описани от медика Константин Африкански. Той е последовател на теорията за Четирите хумора, създадена от древногръцкия философ Хипократ. Според Хипократ човешкото тяло е задвижвано от четири свещени течности - кръв, лимфа черен жлъчен сок и жълт жлъчен сок. Тези елементи символизират елементите Огън, Вода, Въздух и Земя и се наричат хумори. Естествено, хуморите са в перфектен баланс и ако някой от тях се повиши или намалее, човешкото тяло се разболява.

Константин Африкански описва любовната треска като повишаване на черния жлъчен сок вследствие на копнежа по някого. По негови думи „Любовта е болест, която засяга мозъка. След като заразата попада в ума на индивида, хуморите в организма му се дисбалансират. Последиците от това са залиняване, силен копнеж по някого и непрестанна тревога“.

За щастие за опасната болест съществува и лек. Той е намерен от друг лекар - Жерард от Бери, който пише своите трудове през 12-ти век. Той прави задълбочено изследване на любовта като болест и достига до извода, че страдащите от силно влечение индивиди имат повишено ниво на черен жлъчен сок, което води до меланхолия. Състоянието на влюбения може да се влоши, което води до дълбока тъга и вътрешна студенина. Според медика заболяването при жените често се предизвиква от прекалената любов към Исус Христос.

Жерард от Бери не само открива подробности за болестта, но и предлага няколко ефикасни метода за лечение. Той базира своята терапия на натрупаното през вековете познание за Четирите хумора. Затова в трудовете му се препоръчва заболелите от любовна треска хора да стоят повече време на открито, по възможност в зелени градини или на слънчеви балкони. Освен това трябва да почиват повече и да взимат горещи вани, придружени от билкови отвари.

Ако болестта е в напреднал стадий трябва да се коригира и менюто на пациента. Безнадеждно влюбените трябва да се подложат на строга диета, която включва единствено агнешко, маруля, яйца и риба. Други допустими храни са полуузрели плодове и чай от кукуряк. Ако и този метод не помогне, трябва да се прибегне до лечебно кръвопускане и приемане на лекарства с разхлабителен ефект.

Любовната болест присъства и в много средновековни романи и произведения. В „Книгата на херцогинята“ на Джефри Чосър един от героите, наречен Черния рицар, тъгува за своята любима. В следствие на това залинява до степен, в която не подлежи на лечение. Подобни ситуации описват и други средновековни автори - Мари дьо Франс и анонимния поет, написал поемата „Перла“.

Идеята за болестта, предизвикана от любов, присъства в представата на европейците до 17-ти век. През Ренесанса теорията за Четирите хумора е дискредитирана, но на несподелената любов започва да се гледа като на психическо заболяване. За последно любовната треска е спомената от Робърт Бъртън през 1621-ва година в книгата му „Анатомия на меланхолията“.

Редактор: Георги Динев