Разбиране за болестите според Томас Сиденхайм

От 8.6.1670г. до 29.12.1689г.

Томас Сиденхайм е убеден, че в природата се крие причината за всички заболявания. Английският медик също така търси начините на лечение в природата. Той е лекарят, който за първи път откроява два вида заболявания - остри и хронични.

Сиденхайм свързва острите заболявания с "възпалението" на кръвта. Внимателният, подробен начин, по който преценява развитието на органичните увреждания, му позволява да извади заключение, че заболяванията се различават по своята еволюция, че всяка болест има собствен ритъм и обосновава тази теза още преди микроскопското изследване да открие специфичен причинител за всяка инфекция или определено нарушение на тъканите.

Той постига точно познаване на болестите, накратко – може да предскаже тяхното развитие, особеностите им, поведението на различните органи по време на боледуването. Тази сигурност му позволява да държи винаги положението в ръцете си. Същевременно неговата увереност, простите му, но сигурни методи са в противовес с демонстрираната увереност и смешната суетност на колегите му. За съжаление съществуват и немалко критици, които се стремят да уронят авторитета на Сиденхайм. На тях пречи приятелството му с Джон Лок, лекар на висши политици, който е негов предан защитник и довереник.

Гилерм дьо Байу – лекар на престолонаследника на Франция възвръща заслужената висота на клиничното наблюдение. Изглежда, че неговият пример оказва голямо влияние върху Сиденхайм. Но той не се ограничава да бъде само добросъвестен и способен клиницист. Уроците от практиката го довеждат както до изясняване на терапевтичните методи, така и до изучаване на причините за смъртността, до уточняване произхода на патологичните явления и на мотивите, които им налагат определен ритъм.

Основното разбиране за болестите според Томас Сиденхайм е свързано с произшествие, срещу което организмът се бори. Това схващане се е формирало доста дълго време, а приложението му е започнало около 1670 година. Сиденхайм оприличава заболяването ту като нашественик, който идва отвън, ту като бунтовник, който действа отвътре и разрушава крепостта, като се освобождава бързо от вредните вещества, отстранявайки ги от кръвта. Високата температура представлява първата тревога за тази защитна организация и води до оздравителен процес.

Тайният инстинкт, който подбужда и ръководи борбата срещу неприятеля, определя схващането за конституцията. Лекарят не бива да се намесва грубо в конфликта, разгърнат пред очите му, а трябва да подреди и дисциплинира естествената система за съпротивление, която се нарича "natura medicatrix".

Това схематично класифициране на болестите прави възможно различаването на предизвиканите от функционални смущения и онези, за които са виновни външни агресивни причинители. То представлява предшественик на ерата на бактериологията. Според собствения израз на Сиденхайм той иска да създаде "естествена история на болестите".

Неговата цел е да внедри в медицинската професия точни методи и да постави в основата й ясни схващания е отразена, например, в „освежаващото“ лечение, което препоръчва при температурни състояния, и в революционното схващане за инфекциозните болести. Като реагира срещу рутината по време на епидемия от вариола, той извежда болните на чист въздух и едва на шестия ден от заболяването им позволява да влязат в стаите си.

Избягва прекомерните обличания и затоплянето на околната среда. Широко отворени прозорци, леки дрехи и детоксикираща диета с преобладаване на бира, от която пациентите трябва да изпиват дванадесет бутилки за 24 часа. Сиденхайм и Харви са сред малкото медици, разбиращи цената на слънцето, на живота в здравословни и спокойни места, на хранителния режим.

Интересно е да се спомене, че Сиденхайм метафорично и с известна ирония поддържа мнението, че острите болести се дължат на бога, а хроничните на самия пациент. Това е така, защото едните се появяват непредвидено, "случайно", докато другите са следствие от определен начин на живот. Неговите общи схващания са, че наблюдението има свои особености, а от друга страна, то би могло да се приложи в случаи, решителни за живота и според вида на всеки от тях.

При острите болести чувството на заплаха и тревогата са биологични, докато хроничните имат "биографичен" произход. При първия случай, както е казал известен испански есеист, те засягат повече "живота, които ни е даден", при другия – живота, за който сме създали. Следователно хроничната болест се смъква в съществуването, като налага ограничение и същевременно заплаха, защото задължава да се измисли нещо, компенсиращо това, което е правено, но вече не бива да се прави.

Сиденхайм е надарен с изключително остроумие. Описанията, които прави на някои заболявания са толкова ясни и точни, че и днес са валидни и впечатляват силно, защото са от една епоха, в която семиологията е в зачатък, а нозологията прохожда. Това кара прозорливостта на Сиденхайм да се подхранва със семиологични средства, които на практика не са по-напреднали от методите, използвани в античността: вида на езика, неправилния пулс, появата на кръв, чиито различия в цвета и гъстотата позволяват поставянето на фантастични диагнози, обективните характеристики на урината, която например при откриване на диабет се преценява по вкуса.

Сиденхайм насочва вниманието си към изучаване на треските и заразните болести, които отново се изострят в цяла Европа. Между другите инфекциозни заболяване описва особено точно и изчерпателно дребната шарка, скарлатината и туберкулозата, като не му убягва полиморфизмът на всяка то тях.

Статията е част от историята на:

• История на Томас Сиденхайм