Дисекциите, разгледани през епохата на Ренесанса

От 1300г.

Преди епохата на Ренесанса трудът на специалистите по анатомия е ограничен, тъй като те имат разрешение да работят единствено с труповете на осъдени престъпници. С течение на времето данните от аутопсиите започват да се използват широко в общественото здраве като начин да се определи причината за смъртта, а от 1300 година ролята на дисекциите се утвърждава в съдебната медицина. Най-ранните дисекции се извършват в домовете на богатите. Практиката остава обичайна и след 1400-та, макар че е считана за акт на унижение и се прилага само на престъпници с ниско потекло.

До 15-ти век някои специалисти, правещи дисекции, са наемани и като екзекутори. Твърди се, че някои затворници предпочитат да загинат от опиума, който им дават те, вместо да бъдат обесени публично. Интерес към анатомията като изследователска област проявяват и ренесансовите художници, които също правят аутопсии на трупове. Търсенето на тела нараства. През Възраждането художниците се опитват да пресъздадат в творбите си човешката красота. За да постигнат целта си те трябва да познават в детайли устройството на човешкото тяло. Влиятелните семейства като италианската фамилия Медичи (част от т.нар. покровители или патрони) обединяват работата на художниците и специалистите по анатомия.

Ключовата разлика между художниците и специалистите по анатомия се крие в това каква е целта на дисекциите. Първите се стремят да пресъздадат красотата на обектите, а вторите - да натрупат научни познания. В края на краищата, стремежът на художниците към съвършенство отвежда изкуството на анатомията на по-високо ниво.

Изкуството и художниците от Възраждането, по-специално италианският Ренесанс, играе роля в еволюцията на анатомията. Медицинската област се развива от своето тъмно минало като "помощница" на екзекуторите и започва да играе важна роля в медицинските училища от онова време. Съвместните усилия на художниците и специалистите по анатомия да представят как точно изглежда човешкото тяло издига анатомията в по-висша форма. Уникалният подход на художниците помага на медицинската област да бъде видяна по нов начин.

Анатомията и голото човешко тяло са разглеждани от изкуството като срамни и зли преди началото на епохата на Възраждането. Християнството подхранва такова отвращение към човешката форма, че хората рядко са изобразявани голи в религиозни картини. Художниците от този период имат слаб интерес и стимул да изследват и изучават телата. Първоначално този стремеж не е характерен и за хората, занимавали се с анатомия преди Ренесанса. По това време дисекциите са ограничени и се прилагат само на труповете на осъдени престъпници. Единствената задача на анатомите от този период е да се научат как да удължат страданието на осъдените.

В първите години на ХIII век аутопсиите се намесват в общественото здраве, защото чрез тях се разкрива каква е причината за смъртта на хората. По-късно резултатите от аутопсиите започват да се ползват и в съдебната практика. Дисекциите могат да се извършат при условие, че не се нарушава целостта на тялото. Някои от най-ранните аутопсии се правят по домовете на богатите. До четиринадесети век практиката става съвсем обичайна.

Във Флоренция присъствието на бъдещите лекари по време на дисекция става задължително, за да могат да завършат медицинското си образование. Въпреки изискването, в учебните заведения за година се правят само една или две аутопсии – най-често през зимните месеци (целта е телата да се запазят за по-дълго).

През годините се разпространяват много фалшиви слухове за дисекциите. Разказват се истории за хора, които ограбват трупове от моргите, за да работят необезпокоявани насаме, с риск да бъдат заловени от властите или църквата.

Аутопсиите, макар и общоприети през ХIII век, все още се правят, само ако са спазени някои условия. Едно от тях е голото тяло на починалия да бъде оставено за назидание на обществено място. Дисекцията, от друга страна, прави невъзможно разпознаването на починалия, а така при погребението се отнема малкото достойнство на покойника. 

Нека сравним целите на анатомията преди и след XIV век. Преди този период натрупването на познания за устройството на тялото не е основен стремеж за анатомите. Едва след края на четиринадесетото столетие медицинската специалност се разглежда като област, която може да бъде подложена на изследвания. Това е и моментът, в който художниците, имат разрешение да правят дисекции. Една от големите промени в начина на мислене е направена, когато обществото във Флоренция започва отново да проявява интерес към класическите произведения на гърците. Идеята за преклонение към телата заради красотата и силата им отново е на почит. Същото важи и за тезата, че хората пресъздават образа на боговете, а телата им трябва да се ценят заради тленността им. Медицински трактат на Гален, открит в края на XIV век, допълнително възобновява интереса към натурализма. Лекарите започват да следват по-хуманистични подходи към своето образование и практика.

След като превежда трудове на Платон, италианският ренесансов философ Марсилио Фичино заявява, че: "любовта е желанието за красота". Тъй като човекът е способен да обича, той не може да не изпитва любов към красивото. Тези схващания напълно променят начина, по който обществото гледа на изкуството и голото тяло. Ренесансовите художници имат добра причина да извършват дисекции – стремят се да рисуват картините си с голяма прецизност. Те започват да имат все по-голяма аудитория.

През 1405 година във Флоренция има само двадесет студенти, наблюдавали дисекция на трупа на мъж и тридесет наблюдатели - на жена. До 1521 година, д-р Джакопо Беренгарио да Карпи твърди, че 500 студенти и граждани присъстват по време на аутопсия. По-късно през ХVI век са създадени първите анатомични театри. Този вид популярност създава голямо търсене на трупове.

И художниците, и анатомите искат да правят дисекциите си в уединение. Така започва нелегалната търговия с трупове. Телата на починалите (особено, ако приживе са били бедни) често изчезват от болниците или погребалните бюра.

Известният лекар Андреас Везалий пише с гордост за практиката и действията си, които включват създаване на дубликати на ключове, плячкосване гробници, нощни приключения в костниците. Носят се слухове, че медикът започва да посещава свети места в знак на покаяние за извършването на вивисекция на испански благородник. Въпреки слуховете, неоспорим е фактът, че Везалий е автор на една от най-удивителните медицински творби – "De Humani Corporis Fabrica" от 1543 г. Лекарят и художникът Ян Калкар (ученик на Тициан) работят заедно, за да създадат серия от анатомични рисунки.

Двама художници, създали едни от най-известните от най-известните произведения на изкуството са правили и анатомични дисекции. Първият, Леонардо да Винчи прави над 1550 анатомични рисунки в живота си. Той е първият, който рисува човешки ембрион. Вторият е Микеланджело, за когото се твърди, че е имал намерение да напише трактат, в който  анатомията, е централна тема. Той иска творбата му да надмине основните познания, придобивани чрез дисекция. Може да се приеме, че това са творците, които дават началото на революция в анатомията .

Художниците подхождат непредубедено към пресъздаването на телата на платната си. Флорентинският творец Антонио Полайоло изобразява по-точно от всеки друг ренесансов автор на медицински книги човешкото тяло и мускулите. Това поставя въпроса, къде е разликата между труда на художниците и анатомите, правили дисекции? Може би единствено е крайната им цел. Анатомите се опитват да разберат как функционира тялото, независимо дали работата им обслужва общественото здраве, или цели да удължи екзекуцията на престъпниците. Художниците от друга страна искат да пресъздадат точно човешкото тяло, да го представят в естествен и красив вид, оказвайки неоспоримо влияние в развитието на анатомията.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на дисекциите