"Анатомични атласи" от Андреас Везалий

Когато Андреас Везалий поради недоброто отношение на църквата към анатомията, хирургията и дисекциите е принуден да избяга от Франция, той прави избор да се върне в Падуа. Антеумът (в същност това е университет, но в древна Атина така е бил назоваван храмът на богинята Атина, където учените четели произведенията си) в Падуа бил в своя изключителен блясък. Мъдро ръководен от висшата администрация на републиката, той е смятан за голям център на медицинските и юридическите науки и в него се стичат учещите се от цяла Европа. Тук Везалий срещнал отказваното му до този момент разбиране към неговите неспокойни медицински търсения. Той публикува едно от своите тържествени послания, в което усъвършенства описанието на вена азигос и установява, че кръвопусканията трябва да се практикуват от дясната страна, имайки пред вид тясната връзка, съществуваща между кръвоносните съдове на дясната ръка и тази вена.

 

На 05.12.1537 година Везалий получава докторска титла в присъствието на 22 учени. Със завързани очи той приема от изпитната комисия различни кости, докосва ги, като ги определя и описва. Присъстващите изразяват своето възхищение. Познанията, които той показва, са толкова необикновени, че от този момент нататък най-уверените анатоми избягват да оспорват неговите твърдения. Блестящите му знания са възнаградени изключително: намаляват заплащането му за изпита. Издигането му в степен му струва само 17,5 дуката. А на следващия ден, след като се отличава при дисекцията на труп, го назначават за професор, и макар че толкова млад Сенатът на Венеция му предлага място сред своите преподаватели.

 

Тези, които идват на лекциите му, се струпват по входовете, катерят се по колоните, спорят за място по перилата, а понякога вълната от любопитни е така плътна, че Везалий се вижда принуден да прекъсне демонстрацията – не може да се диша, още повече че по това време като предпазни средства против разлагане на тялото се изгарят благоуханни треви, чиито гъст дим вместо да намали зловонието на трупа, го прави непоносимо. Дора самите преподаватели напускат собствените си катедри, за да го чуят, докато ентусиазираните му поклонници крадат трупове,за да му ги предложат, а силните на деня се застъпват пред църквата да улесни неговата работа. Накрая самите монаси и свещеници се присъединяват към възхитените присъстващи. Става мода да се посещават залите за аутопсии, в които работи прочутия анатом.

 

В замяна на цветистото ораторство Везалий предпочита точен и рязък език, в който язвителната твърдост, дори сарказъм се смесват с общителната пламенност. Но когато темата позволява, той си служи с внушителни образи. Например описва двата трапецовидни мускула като образуващи качулка на монах, клапите на сърцето – като напомнящи митрата на папата, разтегнатата диафрагма прилича на бразда, бедрените аддуктори  (мускули, които приближават бедрата) са пазители на девствеността.

В своето триумфално пребиваване в университета на Северна Италия той е задържан в Пиза от Козимо Медичи (дук на Флоренция и Тоскана), с обещанието за толкова трупове, колкото желае. Благоприятните условия се съчетават с неговата амбиция (която се осъществява) да публикува серия от анатомични албуми,предназначени за студентите. Тогава, през 1538 година, разпространява с голям успех своите "Анатомични атласи", издадени във Венеция от Виталий, три от които посветени на скелета и останалите на артериите, нервите и вътрешните органи. Различните области на организма са описани чудесно, с яснотата и критичния дух и свободната инициатива на човек, който за пръв път се навежда над непозната обект. Основавайки не точни фигури, в тях се поправят многовековни грешки и догми, оставяни поради небрежност, страх или пасивност. А авторът им е само на 25 години. Атласите са рисувани от ученик на Тициан и от самия Везалий. Два от тях са запазени като реликви – един във Венеция, друг в Лондон. Ако Парацелз запалва света на патологията със своя огън, то Везалий като анатом е не по-малко смел и без съмнение обективен и сигурен в опроверженията си. 

 

Декрет на Венецианската република с дата октомври 1539 година засвидетелства уважението на властите към Андреас Везалий, когото споменават като германец. Преценявайки несравнимото му изкуство на анатом и възторга на студентите му, и отстъпвайки пред активното настояване на преподавателското обкръжение на "господин германеца", в декрета се определя съществено увеличение на хонорарите му - от 40 на 70 флоринта. Поради това може би Везалий се осмелява да поправи, допълни и публикува трактата по анатомия на своя стар учител Гонтие д’Андернах. Малко по-късно последният остро реагира срещу подобна безочливост. Да коментира и поправя другите е обикновена прелюдия към личното творчество, което Везалий скоро ще започне да подрежда, размишлявайки по цели нощи, като разнищва сънищата на много фантастични все още идеи и допуска за сигурно само онова, което може да провери със собствените си очи. Той рисува в подробности една по една анатомичните части в атмосфера на неспокойствие, но и очарование.