Старогръцка медицинска практика от 4 век пр. Хр.

От -375г.

Не може да ни изненада фактът, че в Древна Гърция всеки, който е имал желание, можел да нарече себе си лекар, тъй като в полисната държава не е съществувала определена професионална квалификация на медиците. Лекарите пътували по целия свят и търсели своите пациенти. Те практикували специфично лечебно изкуство, наречено "tekhn?". Спартанците разполагали с медицински персонал, който имал отговорността да се грижи за доброто здраве на войниците от армията на полиса.

Известната Хипократова клетва би могла да се приеме като олицетворение на старогръцката медицинска практика. Вероятно тя е била предназначена за избрани група от лекари, тъй като нейното съдържание я определя като религиозен документ, гарантиращ че лекарите следва да практикуват професията си съгласно рамките и ценностите в общността. Произнасяйки текста на документа, новозавършилите образованието си медици давали своя обет в името на Аполон, Хигия и Панацея да помагат и уважават своите учители, да не използват отрови, да не злоупотребяват с пациентите си по никакъв начин, да не нарушават конфиденциалността между пациент и лекар.

Практикуващите лечебното изкуство изглежда са се радвали на много добро отношение, при все липсата на професионална организация, която упражнявала надзор, контрол и се занимавала с обучението на кандидат-лекарите. Вероятно Омир неслучайно е заявил в творбата си "Илиада", че: "лекарят струва много повече от другите хора".

Въпреки това, в Древна Гърция и нейните сравнително автономни полиси лекарите не били единствените, които можели да оказват медицинска помощ и да назначават лечения. Сред другите здравни работници, ползващи се с уважението на древните гърци били акушерките и хората, занимаващи се с физическата подготовка на населението.

Сред известните лекари, прочули се с уменията си около 4 в пр.н.е. е Диокъл (375 г пр.Хр. – 295 г. пр.Хр.)  от Карист (гръцки град в южната част на Евбея). Писмените източници, разказващи за него твърдят, че лекарят е носил превръзка на главата си по време на операции и е създател на хирургически инструмент, благодарение на който медикът по-лесно е отстранявал върховете от стрели. По късно този инструмент започнал да носи неговото име. Освен това той бил автор на някой ценни старогръцки, медицински текстове, по които немалко старогръцки лекари се обучавали.

Праксагор Коски (роден около 340 г. пр. Хр.) е друг известен древногръцки лекар, за които се счита, че се е интересувал от кръвообращението. Освен това той е първият медик, оразличил вените от артериите и наименувал последните. Праксагор е изследвал външния вид на лицата на своите пациенти, за да може чрез получената информация да постави по-лесно диагноза. Той е задавал въпроси на болните, касаещи  хранителната диета на пациента, апетита, навиците за сън.

Общото между изброените по-горе лекари е, че всички те са предписвали на пациентите си терапии, съставени главно от билки и лечебни корени (немалко техни колеги са разчитали на целебното действие на амулетите и талисманите), което показва колко реална и в същото време новаторска представа за лечебното древногръцко изкуство са имали те.