Трудният живот на пионерите, борили се за правата на ЛГБТ+ общността

Активисти, които се борят за по-добър живот и защитават правата на хората, принадлежащи към ЛГБТ общността, съществуват още от времената, когато в много държави по света е имало откровена нетърпимост към тях и са преследвани по всякакви начини. През годините тези пионери са помогнали за развитието на правата на гейовете, лесбийките и транссексуалните, независимо дали са участвали в бунтовете в Стоунуол, дали са говорили публично за своята ориентация или са разгласявали информация и помагали по време на кризата с ХИВ/СПИН.

Историите на 14 ранни и съвременни активисти, посветили живота си на стремежа към равенство, продължават да вдъхновяват членовете на ЛГБТ+ общността.

• Барбара Гитингс
• Марша П. Джонсън
• Силвия Ривера
• Харви Милк
• Одре Лорд
• Били Джийн Кинг
• Лари Крамер
• Баярд Ръстин
• Едит Уиндзор
• Джим Обергефел
• Джордж Такей
• Лавърн Кокс
• Елиът Пейдж
• Кели Робинсън

Барбара Гитингс (1932-2007)

Барбара Гитингс е считана за "майката на движението за правата на гейовете". Тя създава първата организация, ориентирана в тази посока. "Дъщерите на Билитис" е основана през 1958 г. и защитава лесбийките в САЩ. Гитингс работи като редактор в The Ladder, което е първото национално разпространявано лесбийско списание. В даден период тя се включва в първата гей група на Американската библиотечна асоциация и оказва помощ за сформирането на Националната гей работна група през 1973 г., която днес е с името Национална LGBTQ работна група. Участва в голяма част от най-ранните ЛГБТ акции в САЩ. Умира през 2007 г. на 74-годишна възраст.

Марша П. Джонсън (1945-1992)

Марша П. Джонсън се ражда като Малкълм Майкълс-младши и е гей активистка, самоопределяща се като травестит. През 1969 г. е централна фигура в Стоунуолския бунт в Ню Йорк и съосновател на организацията Street Transvestite Action Revolutionaries (STAR) заедно с близката си приятелка, също транссексуалната Силвия Ривера. STAR е насочена към подпомагане на бездомни ЛГБТ младежи. По-късно през 80-те години на миналия век се присъединява към активистите от Aids Coalition to Unleash Power (ACT UP), работещи за прекратяване на пандемията от СПИН. Идва в Голямата ябълка на 17 години, често остава без дом, проституира. Изключително популярна сред нюйоркската гей общност, изявява се като драг кралица, позира на Анди Уорхол. Марша П. Джонсън не спира да работи в полза на ЛГБТ+ общността до края на смъртта си. Умира на 46 години, тялото й е намерено в р. Хъдсън през 1992 г. Първоначално полицията определя смъртта й като самоубийство, но десетилетия по-късно вече се разглежда като убийство, което още не е разкрито.

Силвия Ривера (1951-2002)

Силвия Ривера също е била изявена активистка и травестит, с важна роля в движението за освобождение на гейовете. Произходът й е венецуелско-пуерторикански. Бащата напуска семейството малко след раждането, а майката се самоубива, когато е на 3 години. Оставена е на грижите на баба си, която упражнява физически и психически тормоз над нея заради женственото й поведение. Бяга от вкъщи на 11-годишна възраст, става жертва на сексуална експлоатация на деца. Животът й също е нелек - често е бездомна, зависима от наркотици, проституираща, арестувана.

Участничка в Стоунуолския бунт, член на Фронта за освобождение на гейовете и Алианса на гей активистите. Заедно с Марша П. Джонсън основават STAR. През 70-те години, опитвайки се да защити правата на транссексуалните, Ривера подкрепя приемането на Закона за правата на гейовете в Ню Йорк, който цели предотвратяването на дискриминацията в жилищното настаняване, на обществените места и в заетостта. Полицаите я арестуват, докато подава петиция. Постепенно гей общността отхвърля транссексуалните с мотива, че те накърняват имиджа им. Ривера се чувства предадена от движението, за което се бори толкова дълго, и спира с активната си дейност за много години. В средата на 90-те отново се появява, когато, текат дискусии около еднополовите бракове и приема на ЛГБТ хора в армията.

Умира от рак на черния дроб през 2002 г.

Харви Милк (1930-1978)

Харви Милк влиза в историята като един от първите публични служители в САЩ, открито признали, че са гей. През 1978 г. той е избран за член на Надзорния съвет на Сан Франциско. Преди политическата си кариера роденият в Ню Йорк мъж служи във военноморските сили. След уволнението си през 1955 г. се връща в Голямата ябълка и там минава през всякакви професионални поприща - учител, борсов анализатор, сътрудник в продукцията на няколко бродуейски мюзикъла, инвестиционен банкер на Уолстрийт.

През 1972 г., отегчен от живота в Ню Йорк, се мести в Сан Франциско и отваря фотографски магазин, поставяйки живота и работата си на улица "Кастро", която е средището на гей общността в града. През по-голяма част от съществуването си Милк не коментира личния си живот. Още от гимназията знае, че е хомосексуален, но винаги е предпазлив и стои настрана. Нещата се променят, когато се сприятелява с група открити хомосексуални, които посещават Гринуич Вилидж.

В Сан Франциско той вече се изявява като лидер и активист. През 1973 г. кандидатства за позиция в Надзорния съвет на града, желаейки да помага в управлението на района. Няколко пъти се кандидатира, като чак през 1977 г. успява. Встъпва в длъжност на 9 януари 1978 г., превръщайки се в първия открит гей служител в града, както и един от първите държавни служители с обявена различна сексуалност в САЩ.

Милк не успява дълго време да участва в управлението на града, тъй като е убит заедно с кмета през 1978 г. от напуснал член на Надзорния съвет, възприемащ техните действия и поведение като разпад на традиционните ценности.

Одре Лорд (1934-1992)

Одре Джералдин Лорд е родом от Ню Йорк и става водеща афроамериканска поетеса и есеистка, пишеща по въпросите за расата, сексуалността и пола. Тя е активистка за граждански права, освобождение на гейовете и лесбийките, подчертава значението на приемането на интерсекционалните идентичности. През 1979 г. произнася запомняща се реч на Националния поход във Вашингтон за правата на хомосексуалните, в която набляга на нуждата от справяне с расизма, сексизма и класизма в рамките на ЛГБТ движението. Умира на 58-годишна възраст през 1992 г. от рак.

Били Джийн Кинг (1943-)

Били Джийн Кинг е най-високо класираната тенисистка до 1967 г. Освен със своята спортна кариера, тя е популярна и с Битката на половете (1973 г.) - тенис мач между нея и Боби Ригс, в който победата е за нея. Става известна и с това, че е първата известна спортистка, която признава хомосексуалността си.
Омъжва се през 1965 г. за Лари Кинг. Личните й дела излизат наяве, след като през 1981 г. бившата и асистентка, а впоследствие се оказва, че и любовница, завежда дело срещу нея. След публичното признаване на сексуалната си ориентация се превръща в защитник на ЛГБТ общността. През 1987 г. се развежда и започва връзка с бившата тенис състезателка Илана Клос, която продължава и до днес.

 Лари Крамер 1935-2020

Лари Крамер произхожда от еврейско семейство. В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век той разбира, че е гей. Прави опит за самоубийство през първия семестър в колежа в Йейл. После започва връзка със свой професор.

Още при първите съобщения за появата на нова непозната болест в началото на 80-те години Крамер е силно загрижен. В средата на 1981 г. "Ню Йорк Таймс" публикува статията "Рядък рак, наблюдаван при 41 хомосексуалисти". Месец след нейното излизане Крамер организира среща за набиране на средства за изследване на причините за епидемията и как да се лекува заболяването.

Ядосан от липсата на реакция от страна на медицинските и политическите власти към новото заболяване и смъртните случаи, Крамер става съосновател на "Кризата за здравето на гей мъжете" през 1982 г. През същата година организацията успява да събере близо 50 000 долара за медицински изследвания и открива гореща линия, на която хората да задават своите въпроси. През септември същата година Центровете за контрол и превенция на заболяванията най-накрая излизат с официална информация за мистериозното и смъртоносно заболяване, нападащо гей мъжете и транс жените. То е наречено СПИН. Крамер обаче продължава да е обезпокоен за това колко малко медицинските организации и политиците правят за справяне с епидемията.

През 1987 г. той помага за сформирането на радикалната активистка организация ACT UP. Тя има за цел да принуди американските власти и институции да спрат да бездействат по отношение на изследванията и лечението на СПИН. На следващата година Крамер научава, че той също е заразен. През 1989 г. членове на организацията се оковават с вериги към балкона на Нюйоркската фондова борса в протест срещу компанията, която притежава единственото одобрено от Агенцията за храните и лекарствата (FDA) лечение за СПИН и продажбата му на прекомерна цена. Действието им за първи път в историята нарушава отварянето на борсата, но оказва влияние - няколко дни след това цената на медикамента е понижена.

Лари Крамер умира на 84-годишна възраст от пневмония през 2020 г.

>>> Послание към трансджендърите: „Не се отказвайте от правото си на медицинска помощ“

Баярд Ръстин (1912-1987)

Баярд Ръстин започва своята активистка дейност, когато се премества в Ню Йорк през 30-те години и се включва в пацифистки групи и протести за граждански права. Съчетавайки ненасилствена съпротива с организационни умения, той е важен съветник на Мартин Лутър Кинг-младши в средата на 50-те години. Заедно с лидера на профсъюзите А. Филип Рандолф организира "Похода към Вашингтон" през 1963 г., на който Лутър Кинг произнася всеизвестната си реч. Това остава една от най-мирните и големи демонстрации в американската история и прокарва пътя за приемането на ключово законодателство за гражданските права.

Въпреки че Ръстин е арестуван няколко пъти за гражданското си неподчинение и откритата си хомосексуалност, той е активен в борбата за равенство до смъртта си на 75-годишна възраст.

Едит Уиндзор (1929-2017)

Едит Уиндзор става разпознаваем национален активист в САЩ, когато Върховният съд отсъжда в нейна полза в борбата й за равенство на брака. Тази й победа прокарва пътя за федерално признаване на еднополовите бракове.

Родена е в руско-еврейско семейство, емигрирало в Съединените щати. Дипломира се с магистърска степен по математика през 1957 г. от Нюйоркския университет. На следващата година започва работа в IBM, като там заема висши технически и управленски длъжности. Остава на работа в компанията 16 години, достигайки до най-високата техническа позиция - старши системен програмист.

Признава, че още от училище излиза с момчета, но винаги се влюбвала в момичета. Започва връзка с най-добрия приятел на един от братята си - Сол Уиндзор. Учат заедно в колежа, след това той й предлага брак, но развалят годежа, защото Едит се влюбва в състудентка. Изглежда тя се колебае по отношение на това коя е и се сдобрява със Сол. Женят се след дипломирането си през 1951 г. Развеждат се по-малко от година след това.

През 1963 г. се запознава с Теа Спайър, холандска психоложка, с която две години по-късно вече са двойка. През 1977 г. научават, че Спайър има множествена склероза, която бързо прогресира. Едит се грижи за нея неотлъчно. През 2007 г. отиват в Канада, за да сключат брак, тъй като Ню Йорк все още не е разрешил еднополовите официални съюзи. Две години по-късно Теа умира от усложнения, свързани със сърдечно заболяване.

Едит Уиндзор участва в много ЛГБТ организации, посветени на защитата на правата на тази част от обществото. Но най-големият й принос е отмяната на раздел 3 от Закона за защита на брака след заведеното от нея дело срещу федералното правителство. След смъртта на Спайър Едит трябва да плати 363 053 долара федерален данък върху наследството от имуществото на съпругата си. Федералният закон не признава валидността на брака им, а ако беше го признал, тя нямаше да плати този данък. Уиндзор се опитва да претендира за освобождаване от федералния данък, но именно раздел 3 в Закона, постановяващ, че терминът "съпруг/съпруга" се отнася само за бракове между мъж и жена, не й позволява. Затова тя го атакува в съда, където той е обявен за противоконституционен. Това поставя началото на федералното признаване на браковете между еднополови двойки.
Едит Уиндзор умира през 2017 г. на 88-годишна възраст.

Джим Обергефел (1966-)

Джим Обергегефел ща остане в американската история като човекът, допринесъл за борбата за равенство в брака. Той завежда прочутото дело във Върховния съд "Обергефел срещу Ходжис". Печелейки го през 2015 г., дава възможност на еднополовите двойки легално да сключват брак. След решението Обергефел продължава да е активен относно защитата на ЛГБТ+ обществото, дори за кратко се посвещава на политиката.

Джим е заедно със своя партньор Джон Артър от началото на 90-те години. През 2011 г. Артър е диагностициран с амиотрофична латерална склероза (АЛС). Две години по-късно те решават да сключат законен брак в Мериленд. Но тъй като двамата живеят в Охайо, където тези съюзи са забранени, Обергефел не може да бъде посочен като оцелял съпруг. Затова двамата завеждат дело, федерален съдия отсъжда в полза на двамата, но щатът Охайо обжалва и печели. Обергефел е принуден да се обърне към Върховния съд на САЩ. През това време Артър умира през 2013 г. и партньорът му се зарича да продължи борбата си за легализиране на еднополовите бракове в цялата страна. През 2015 г. Върховният съд отсъжда в полза на Обергефел.

Джордж Такей (1937-)

Известен с ролята си на Сулу в "Стар Трек", актьорът Джордж Такеи и популярен глас в защитата на правата на американците от азиатски произход и ЛГБТ+ общността. През 2005 г. официално обявява, че е хомосексуален, макар че това е публична тайна. Оттогава използва славата си, за да насърчава правата на хората с различна сексуална ориентация и да се изказва срещу дискриминационните политики.

Лавърн Кокс (1972-)

Лавърн Кокс се ражда като дете от мъжки пол, с брат близнак. Споделя, че винаги се е чувствал жена. Често търпи в детството си тормоз и подигравки от другите. Смятат я за пионер заради превръщането й в първата открито транссексуална жена, номинирана и спечелила награда "Еми". Актрисата действа и като защитник на правата на транссексуалните, има собствена колонка в The Huffington Post.

Елиът Пейдж (1987-)

Езвестният актьор, който преди това се казваше Елън Пейдж, публично разкрива, че е гей през 2014 г. След четири години обявява за брака си с инструкторката по танци и хореографка Ема Портнър. Развеждат се през 2021 г., като година преди това Пейдж съобщава, че е транссексуален и небинарен и ще промени името си на Елиът. Превръща се в първия открито транссексуален мъж на корицата на списание "Тайм".

>>> Карълайн Коси – трансджендър момичето на Бонд, което се бори за правата си

Кели Робинсън (1985-)

Кели Робинсън става първата чернокожа куиър жена, която е президент на организацията за правата на ЛГБТ+ общността "Кампания за правата на човека". От своята позиция тя се застъпва за успешното приемане на Закона за уважение на брака през 2022 г. и да активира ЛГБТ+ избирателите на президентските избори през 2024 г., както и да се противопоставя на дискриминационното законодателство в САЩ.

Статията е част от историята на:

• История на хомосексуалността
• История на лесбийството