Уилям Харви като кралски лекар
От 13.12.1618г. до 3.6.1657г.
Уилям Харви е избран за кралски лекар на Джеймс I през 1618 година и продължил да работи като такъв и при наследника му на трона Чарлз I, през 1625 година. За този период Харви изградил солидна практика, лекувайки някои от най-уважаваните личности, сред които бил и писателят-философ Сър Франсис Бейкън.
През 1625 година Харви въвежда група лекари по време на последното заболяване на Джеймс I. Той бил важен свидетел по време на съдебния процес срещу Джордж Вилиърс, граф на Бъкингам, обвинен в отравянето на монарха. Харви е награден от Чарлз I за неговите всеотдайни грижи за Джеймс.
Новият крал и Харви се радвали на добро приятелство, а на английския лекар било позволено да провежда медицински експерименти с кралското еленово стадо, като след това демонстрирал интересните медицински случаи на монарха.
Уилям Харви е живял по време на исторически период, известен с т.нар. "лов на вещици". Вярванията във вещерство били широко разпространени. Отричането на това, че някой практикува магия се считало за ерес. Било лесно да се интерпретира като вещерство и най-беглия опит за съмнително поведение, а наличието на някоя телесна следа или белег превръщало носителите им в магьосници.
Доверието в Харви е толкова голямо, че той си позволявал да прояви здрав разум и иска научни обяснения и доказателства за наличието на евентуално вещерство. Според него всички предполагаеми магьосници били невинни, а обвиненията срещу тях – несправедливи.
През 1636 година Харви бил избран на дипломатическата мисия да посети Фердинанд II Хабсбург. Тази мисия била свързана с пътуване в Европа. Той се възползвал от това и се срещнал В Нюрнберг с известния немски професор по медицина Каспър Хофман, на който се опитал да демонстрира кръвната циркулация.
Харви проявявал голям интерес към философия, литература и изкуство. По време на дипломатическата си мисия през 1636 английският медик посетил Италия в търсене на картини за кралската колекция. Между него и известният лекар и философ Робърт Флуд имало добро приятелство. Друг негов приятел е Джон Обри, виден интелектуалец, който впоследствие пише биографията на Уилям Харви.
Уилям Харви бил заклет монархист. Той следял кампаниите на краля през 1639-а, 1640-а и 1641-а, а от 1642-а до 1646 година. Храви лично го придружава по време на Английската гражданска война. Присъства и на ключовата битка в Еджхил през 1642. За неговите политически виждания може да се съди от посвещението към монарха в неговата най-известна книга, озаглавена "De Motu Cordis" през 1628 година.
Харви придружава Чарлз по време на гражданската война в Нюкясъл, когато кралят е пленен, което в крайна сметка кара Храви да се завърне в Лондон през 1647 година.
Статията е част от историята на:
Библиография
1. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/256397/William-Harvey
СТАТИЯТА е свързана към
- История на Иван Петрович Павлов
- История на Рудолф Вирхов
- Закони за условния рефлекс на Иван Павлов
- Работа по антропология на Рудолф Вирхов
- Клетъчна теория и схващане за зараждане на болестите според Рудолф Вирхов
- Принос на Парацелз към историята на медицината
- История на изкуственото прекъсване на бременността в медицината
- История на Томас Сиденхайм
- Гален като гладиаторски лекар от 158 до 161 година
- Бабара Бейтс и ролята й в медицината и в сестринските грижи в САЩ
Коментари към Уилям Харви като кралски лекар