Физически труд, болести и ниска хигиена или какво е да отраснеш в Средновековна Европа

От 801г. до 1501г.

През Средните векове мнозинството от хората не са живели в любимите на киноиндустрията замъци с високи кули и назъбени от бойници стени. В каменните крепости дом намирали само членовете на аристокрацията и тяхната прислуга. Болшинството граждани на средновековните държави били крепостни селяни. Те живеели в селца от колиби, построени от дървени греди, измазани с кал, и с покриви от слама. В такива бараки се раждали и умирали около 85% от населението на Стария свят през Тъмните векове.

Според съвременните представи върху пръстените подове на селските къщи и в малките, заградени с плетове дворчета, си играели децата на крепостните. Всъщност това не е напълно вярно, тъй като дори най-малките в тази епоха работели из необятните ниви и зеленчукови градини. Нека видим в детайли как изглеждало детството през Тъмните векове, както и какви грижи полагали родителите за своите рожби.

Първото изпитание, което Средновековното дете трябва да премине, е самото раждане. Обикновените хора нямат достъп до услугите на медик, тъй като по това време професионалната лекарска помощ е привилегия на богатите. Акуширането се извършва най-често от майката на родилката или, ако бъдещите родители са късметлии, от местната лечителка. Знахарите в средновековна Европа също са рядкост, тъй като Светата Църква счита техните умения за сатанински и много мъже и жени с познания в областта на церенето стават жертва на пламъците върху вещерските клади. Методите, които опитните в акушерство жени използват, са същите като тези за израждане на телета или козлета.

След като пеленачето се появява на бял свят, за него идва втората трудност - да оцелее до тригодишна възраст. Статистика, изготвена от археолозите, показва, че около една четвърт от децата, родени във времето на Тъмните векове, умират през първите две години от живота си. Причините за това са лошата хигиена на крепостните селяни, битови инциденти или болести. Всъщност да имаш здраво бебе в тази епоха се счита за нещо необичайно, третирано като благословия от Бога.

Оцелелите новородени се повиват с ленени пелени през деня. Повиването пристяга крайниците на бебето до тялото, което се използва като метод за тяхното укрепване, а също и предпазва детето от инциденти. Малчуганите се пускат да пълзят свободно само вечер, когато родителите могат да ги наблюдават.

За бебето се грижи най-вече майка му, защото детегледачките също са лукс, далеч отвъд джоба на обикновения селянин. В отглеждането на детето помагат и бабите, които винаги живеят в съседство с младото семейство. Майката разнася пеленачето си на ръце или завързано за гърба и през целия ден, като по време на работа оставя повитото бебе на сянка и от време на време го наглежда.

Във възрастта на укрепване (от 2 до 6 години) децата през тази епоха се смятат за безполезни. Те не са в състояние да помагат с полската работа, както и не може да им се дават задачи по поддържането на къщата. В Средните векове най-важния елемент за едно домакинство е работната ръка. Точно затова подрастващите, неспособни да извършват физически труд, прекарват първите си съзнателни години, мотаейки се из селото без никакъв надзор. Ядат по два пъти на ден - сутрин и вечер. Менюто им включва най-вече хляб и млечни продукти - това са основните ястия и за възрастните. Интересна подробност е, че децата се хранят с остатъците от трапезата на по-големите членове на семейството.

Макар отношението към подрастващите от тази епоха да звучи студено и безчувствено, учените са на мнение, че това е породено от бедняшкия бит на селяните, а не от липса на любов. Запазени са няколко песни, които майките пеят на своите рожби преди сън, както и забави, играни от децата заедно с родителите им.

Постепенно, с укрепването на тялото, невръстните членове на крепостната общност започват да взимат участие в домакинската работа и полския труд. Точно определена възраст за това няма, счита се, че детето е готово за физическо натоварване щом крайниците му позаякнат. Разбира се, от най-младите не се очаква да копаят из нивите по цял ден. Техните задължения включват грижа за домашните животни, поддържане на общата чистота на къщата и двора, да наглеждат по-малките си братя и сестри и да подреждат сечивата на труда, ползвани от другите членове на семейството.

Играчките, с които децата се забавляват основно привечер, се изработват ръчно от родителите и представляват парцалени кукли, груби дървени фигурки и кубчета и дори навързани с конци камъчета и други дребни предмети. Повечето от подрастващите творят и собствени залъгалки - мечове от летви и канап, макети на замъци от остатъци от строителни материали, дрехи за кукли от зебло и т.н. Игрите им са от типа на „преструване на друг“. Някои от децата учат устно предавани през поколенията стихове и песни, които разказват за отминали събития или дават някаква морална поука на слушателя.

Най-умните подрастващи младежи имат възможността да станат монаси и да се занимават с четмо и писмо. За целта родителите им трябва да решат, че могат да се лишат от чифт ръце, тъй необходими за издръжката на домакинството, и да пратят детето си в манастир. Там то има възможност да се обучи за писар, което би му осигурило много по-добър живот, отколкото ако остане в къщата си в крепостното село, но момчето, пратено за обучение обикновено не вижда родителите си с години.

По статията работи: Георги Динев