Австралопитекус африканус чака десетилетия да заеме мястото си в човешкото родословно дърво

Австралопитекус африканус (Australopithecus africanus) е най-рано откритият предшественик на човека, но признаването му като важна част от родословното дърво на нашата еволюция се бави с десетилетия. В началото той е причислен към маймуноподобните ни предци заради малкия си мозък, но вследствие направени нови разкрития и находки, които показват наличието на много характеристики, поставящи го между маймуната и човека, му спечелват място в човешката еволюция.

Австралопитекус африканус е обитавал Земята преди 3,2-2 млн. години. Трудностите около неговото признаване произтичат от това, че той има големи анатомични прилики с Австралопитекус афаренсис, но в крайна сметка разликите между двата вида успяват да убедят по-голямата част от учените, че става въпрос за два отделни вида.

Откриване на Австралопитекус африканус

Първата среща между фосилни останки на Австралопитекус африканус и учен се случва през 1924 г. Вкаменелост от вида е изкопана във варовикова кариера в Таунг, Южна Африка. Открилите го веднага го изпращат на професора по анатомия Реймънд Дарт, който разбира, че намереният череп, притежаващ маймунски и човешки особености, принадлежи на ранен предшественик на човека. Днес находката е известна под името "детето Таунг", а още през 1925 г. Дарт кръщава откритието Австралопитекус африканус, или "южна маймуна от Африка".

Реймънд Дарт не успява в началото да убеди учените, че откритите вкаменелости са останки на предшественик на хората. В началото на 20 век мнозина смятали, че предците ни са притежавали маймунски челюсти и големи мозъци. "Детето Таунг", което по време на смъртта си се предполага, че било около 3-годишно, изненадва с напълно противоположни черти. Едва в края на 40-те години становището на специалистите за вида се изменя благодарение на намерени още фосилни останки на Австралопитекус африканус от Робърт Брум. През 1947 г. той заедно с Джон Робинсън откриват фосилни кости от няколко екземпляра в Стеркфонтейн, Южна Африка.

В миналото учените смятали, че Австралопитекус африканус е пряк прародител на Хомо сапиенс (Homo sapiens), но появата на находки на нови видове променя подредбата в родословното дърво. След откриването на Австралопитекус афаренсис в края на 70-те години на миналия век мнозина били на мнение, че двата вида са прекалено близки по характеристики, за да бъдат различни клонове от рода Австралопитекус. Все пак по-закръгленият череп и по-малките зъби на африканус сериозно навеждат на мисълта, че става въпрос за два отделни вида.

Физически характеристики и начин на живот на вида

Австралопитекус африканус е имал следните физически характеристики:

• Средната височина на мъжките индивиди се определя на 138 см, а на женските - 115 см. Съответно средното им тегло било 41 кг при мъжките и 30 кг при женските. Типична маймуноподобна особеност е конусовидният гръден кош.
• Характерното за черепа е не толкова издадената дъга над веждите и леко изпъкналото, а не плоско чело. Също така обемът на мозъка бил средно 480 куб. см, което е доста повече от този на шимпанзетата.
• Наблюдават се разлики и при зъбите и челюстите - макар че се запазват някои черти на маймуните, резците и кучешките вече са по-малки и къси, разстоянието между кучешките и съседните зъби (диастема) е намаляло значително в сравнение с това при останалите видове.
• Останките от кости свидетелстват, че долните крайници на африканус били пригодени за ходене на два крака. В същото време ръцете им били сравнително дълги, с леко извити кости на пръстите, което сочи, че активно са се движили от клон на клон. Намерени елементи от гръбначния стълб на вида сочат, че той имал същата извивка на гръбнака в долната си част, както при хората. Тя поема удара или по-точно действа като "амортисьор" при ходене.
• Тазът на Австралопитекус африканус притежавал характеристиките, способващи двукракото ходене, но се различава от този на съвременните хора по своята по-малка заобленост, не предразполагал към ходене с широка крачка и имал по-тесен родов канал.
• Преди 2,5 млн. години флората в Южна Африка предлагала смес от гори и савани, климатът бил по-сух. Износването на зъбите на вида предполага, че той е консумирал предимно плодове, листа, ядки, семена и насекоми. Химическият анализ показва, че от време на време се е хранил и с месо. Първоначално мнението на учените било, че африканус бил ловец, но досега не са открити пригодени инструменти и камъни, които да подкрепят това твърдение, или типични следи по животински кости.

Въпроси, очакващи своите отговори

Все още има неясноти около мястото на Австралопитекус африканус в родословното дърво на човешката еволюция, както и за устройството на неговите тяло и бит.

• Нужни са още отговори относно произхода на вида, откъде идва той и дали е пряк потомък на Австралопитекус афаренсис.
• Необходима е яснота и по отношение на казуса дали Австралопитекус африканус е част от линията, водеща до Хомо сапиенс.

Статията е част от историята на:

• История на австралопитеките