Начало История на медицината Алхимията през Елинизма

Алхимията през Елинизма

От -300г. до 300г.

Алхимията през Елинизма - изображение

Западната алхимия може да се проследи до началото на Елинистическия период (300 г. пр. н. е. – 300 г.) въпреки че един най-ранните алхимици е Зосим от Панополис, Египет, който живее в края на този период. Той е един от около 40-те автора, представени в краткия очерк на алхимичните писания, който най-вероятно е съставен в Константинопол през VII или VIII в.  и днес негови копия се пазят във Венеция и Париж. Последният представен автор е Синезий, който живее през VI в. Най-ранният споменат автор е Демокрит, но той се идентифицира от учените като Бол от Менде, елинизиран египтянин, който живее в делтата на Нил около 200 г. Той е представен с трактата си Physica et mystica (Естествени и мистични неща) – нещо като книга с рецепти за боядисване и оцветяване, но по принцип предназначена за създаването на сребро и злато. Рецептите са неясно описани и в много от тях има препратки към гръцката теория за елементите и астрологията. Повечето завършват с фразата "Една природа се радва на друга природа; една природа триумфира над друга природа; една природа владее друга природа," което може да се свърже с зороастризма, стоическия пантеизъм (гръцка философия, която се занимава с природата), или с гръцкия философ Аристотел, живял през IV в. пр. н. е. Това е първия от цяла поредица афоризми, над които алхимиците предстои да размишляват през идните векове.

През 1828 г. в Тива, Египет, са продадени древни папируси с гръцки текстове, сред които около век по-късно е забелязан трактат, който много прилича на Physica et mystica. Той е поделен между библиотеките в Лейдън, Холандия, и Стокхолм, Швеция. Въпреки това се различавал от оригинала и в него липсвали предходните теоретични украшения. Освен това в него пише, че с рецептите можело да се създаде единствено фалшива имитация на златото и среброто. Учените смятат, че този труд е предшественика както на Physica et mystica, така и на рецептурника на обикновения артист. Техниките са древни. Археолозите са открили боядисани метални предмети, което е постигнато чрез смесването на металите със сяра, а описанието на Омир (VIII в. пр. н. е.) на щита на Ахил създава впечатлението, че майсторът от онези времена също е разполагал с техника за боядисване на метали.

Демокрит е възхваляван от повечето от авторите на ръкописа и неговата работа е широко коментирана. Но само Зосим показва в какво се е превърнала алхимията след Бол от Менде. Неговата теория е обширна и описателна и започва с обсъждането на "състава на водите, движението, растежа, въплъщаването и унищожаването, извличането на духа от телата и заключването на духа в телата" и продължава по същия начин. "Базисните" метали могат да се "облагородят" (да се превърнат в злато) като се убият и възкресят, но тази практика се състои от дестилация и сублимация и той е обсебен с "духовете" им. Теорията и практиката се обединяват в концепцията, че успехът зависи от създаването на поредица от цветове, обикновено черно, бяло, жълто и лилаво, и, че цветовете се постигат чрез Theion hydor или още божествена или сярна вода.

Зосим отдава тези нововъведения на Мария (понякога наричана "еврейката"), която изобретява техниката, и на Агатодаймон, което вероятно е псевдоним. Нито един от двамата не е присъства в ръкописа, но през 1953 г. е публикуван трактат с автор Агатодаймон. В него пише, че той се занимава с оцветяване на метали и е усложнил процеса, използвайки арсен вместо сяра. Така постиженията на химията по времето на Зосим стават значителни.

Зосим също така показва, че алхимическата теория се фокусира върху идеята, че съществува вещество, което може да предизвика желаната трансформация моментално, по магически начин, или на съвременен химически терминологичен език, каталичитно. Той го нарича "тинктура" и опитва няколко. Понякога нарича субстанцията и "прахът" (xerion), което преминава през арабския в латинския като "еликсир" и накрая (подсказвайки неговия неорганичен произход) като "философски камък", "камък, който не е камък", както казвали алхимиците. Понякога е определян и като лекарство за пречистване на човешките болести. Когато крайната цел на алхимията се превръща спасението на човека, съставът на еликсира става по-маловажен отколкото заклинанията, които съпровождат приготвянето му. Синезий, последният автор в ръкописа, вече определя алхимията като умствена операция, независима от науката на материята.

По този начин гръцката алхимия прилича както теоретично, така и на практика, на изкуството в Китай и Индия. Но главната й цел си остава превръщането на обикновените метали в злато – това е основната разлика с Индия и Китай.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: https://www.britannica.com/topic/alchemy#ref414579

снимка:pinterest.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

История