Зосим от Панополис – най-значимия елински алхимик

От 300г.

Безсъмнено Зосим е най-великия елински алхимик. Той е известен автор, чиито текстове са достигнали до наши дни само под формата на кратки откъси. Сложните му писания повдигат много въпроси , които остават все още нерешени. Зосим е запознат изоснови с гностицизма и херметизма и благодарение на познанията си издига алхимията до най-усъвършенстваното ниво през античността, като преплита техническите занимания с мистицизма в името на духовното спасение.

С изключение на Суда, където пише, че Зосим е от Александрия, всички източници го наричат Панополитански или  Теваидски (роен в местността Теваида). Това разминаване обърква съвременните учени, които по примера на Йоханес Албертус Фабриций смятат, че Зосим е роден в Панополис, но живее в Александрия. Разбира се, той може да е прекарал поне част от живота си в родния си град.

Смята се, че Зосим е живял около 300 г., тъй като цитира Юлий Африкански, който умира след 240 г., и споменава Серапеума в Александрия, който е унищожен през 391 г. Друго доказателство за това твърдение е, че той споменава манихейството в Египет, което също съществува именно през този период.

Зосим е представител на елинската алхимия в нейния разцвет. Той разполага с едно значимо предимство – появява се след т. нар. стари автори (които творят между I и III в.). на които дължим произведението Physica et Mystica, както и цитати или кратки трактати, отнасяни към легендарни или известни фигури. Освен това той предхожда времето на анализаторите, което започва в края на IV в. със Синезий.

Около 300 г. той представя една от първите дефиниции за алхимията като наука за "състава на водите, движението, растежа, въплъщаването и унищожаването, извличането на духа от телата и заключването на духа в телата".

На Зосим се приписват многобройни текстове на гръцки език, от които до нас е достигнало малко. Те се намират в корпуса на гръцките алхимици, съставен през византийския период. Той събира в себе си произведения от различни периоди – от началото на новата ера до XV в.

За разлика от много древни текстове, творбите на Зосим не са запазени като самостоятелни творби, а са преплетени в текстовете на други гръцки алхимици. Самият Зосим и няколко други учени споменават няколко негови произведения, които не са запазени – като Cheirokmeta (Ръчно изработени неща), Буквата Капа, Буквата Сигма, За интензивността на огъня, Книга на ключовете. В Суда има сведения за съществуването на 28 книги, посветени на буквите от гръцката азбука.

Текстове на Зосим са запазени и на сирийски, арабски и латински. Египетският алхимик оказва огромно влияние върху арабската алхимическа традиция и особено върху алхимикът Ибн Умаил. На арабски името на Зосим се среща като Зусимус, Рисамус, Русим, Арсимун и др. В латинския свят съществуват други вариации на името му: Росинус, Датин или Ресон, които сочат за връзка с арабската традиция.

Алхимическо оборудване - илюстрация от византийския корпус, създаден около VIII в.

Трудно е да се определи до колко Зосим е създателят на методиката на своята практика, тъй като вероятно използва недостигналата до наши дни творба на Мария Еврейката. Зосим описва следното оборудване: алембик за дестилация на течности с няколко тръби; т. нар. керотакис – вид затворен съд, който се нагрява отдолу, а в него метални листове биват изложени на багрилни изпарения; оборудване за сублимация. Тук трябва да отбележим ролята на божествената или още сярна вода (theion hydor), която се споменава в няколко текста: тя може да е течност, добита при дестилация, с цел оцветяване на метали, а също така може да е "единственото и цялото", недиферинциално първоначално вещество, може би живак, считано за основна съставка при трансмутацията.

Идеите на Зосим са повлияни от херметизма и гностицизма. Неговите писания съдържат препратки към Херметическия корпус и съществуват много паралели между Зосим и гностическите текстове на Хаг Хаммади. Той също така прави връзка между освобождаването на божествената искра на хората и трансмутацията на вещества или метали – Зосим се заиграва с понятието "пневма", което е духовната част, изграждаща човека, и газообразното състояние на вещество или метал, постигнато чрез дестилация или сублимация. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на алхимията като основополагаща наука за фармакологията