Как (ал)химикът Глен Сиборг успява да превърне обикновен метал в злато

От 1980г.

Днес много хора вярват, че алхимията е псевдонаука, с която се занимават заблудени хора или шарлатани, опитващи се векове наред да превърнат оловото в злато. Истината е, че дисциплината алхимия е основоположник на съвременната наука и по-специално на химията и фармакологията. Основните херметични цели на алхимията са чрез манипулиране на определени материални предмети или вещества да се повлияят положително много нематериални (духовни), както и материални аспекти на човешкия живот.

В царството на материалното алхимията се опитва да намери начин за откриването на универсален разтворител, който може да трансформира "основни метали" като желязото, оловото и цинка в "благородни метали" като златото и среброто. Докато се опитват да подобрят материалните аспекти на човешкия живот, алхимиците дирят и начини за създаването на "еликсира на живота", който дарява безсмъртие и може да лекува всички заболявания.

Много учени и мислители от различни части на света споделят желанието да избавят планетата от всички заболявания и да направят хората богати. Китайците например, водени от философията на даоизма, се опитват да измислят различни тинктури, които лекуват болести и удължават човешкия живот. В Индия свещените Веди (4 свещени писания) свързват златото с определението за вечен живот, поради което индийските алхимици експериментират със смесването на олово, сяра и живак, опитвайки се да създадат злато.

Алхимията продължава да се развива в съвременната история и много уважавани учени посвещават значителна част от проучванията си на тази област. Исак Нютон, бащата на съвременната физика и един от най-влиятелните учени на всички времена, отдава много повече време на алхимията, отколкото на науката, с която остава в историята – физиката. През XIX в. алхимията се превръща в изключително важен мотив за възраждането на окултното. Учени като Мери Ан Атууд, Елифас Леви и Рудолф Щайнер твърдят, че тя трябва да се възприема като езотерична и свещена практика, която не може напълно да бъде обяснена от конвенционалната наука.

Въпреки това нито един от известните алхимици, оставили следа в историята, не успява да реши проблема, който стои в основата на алхимията. Те всички допринасят за развитието на алхимическите спекулации, но нито един не постига успех със създаването на еликсира на живота, откриването на философския камък и превръщането на обикновените метали в злато.

Или поне до 1980 г. Тогава американският химик и пионер Глен Т. Сиборг успява да превърне малко количество бисмут (изключително стабилен метал, който често се използва като заместител на оловото) в злато.

Сиборг отдава по-голяма част от кариерата си на проучванията и преподаването в престижния калифорнийски университет Бъркли, където е професор. В началото на 40-те години с изследванията си в областта на ядрената химия той допринася за разработването на проекта за атомна бомба "Манхатън". През 1951 г. получава Нобелова награда за химия (заедно с Едуин Макмилън и Алберт Хиорозо) за откриването на 10 трансуранови химични елемента (с атомен номер, по-малък от този на урана, които бързо се разпадат радиоактивно до други елементи) включително плутоний, америций и айнщайний. Откритията му са толкова революционни, че дори един от тях е кръстен на него – сиборгий, и то още, докато е жив, което не е често срещана практика.

През 1980 г. той използва изключителните си знания по ядрена химия и ядрена физика, за да проведе първия успешен алхимичен експеримент в историята на човечеството. Той използва ускорител на заредени частици, за да махне протоните и неутроните от няколко хиляди атома бисмут и успява да ги превърне в атоми на златото. Въпреки че няколко хиляди атома са толкова малко количество, че дори са невидими за невъоръженото око, Сиборг доказва, че през хилядолетията алхимията е преследвала напълно постижима цел.

Е, може би ще попитате, ако Сиборг е успял да превърне в злато неблагороден метал, защо хората не използват революционния му метод днес и не решат финансовите проблеми на света?

Отговорът на този въпрос е много прост. Процесът, открит от Сиборг, е толкова сложен и скъп, че би струвал квадрилиони долари (1015) за производството само на 1 унция злато. Технологията изисква употребата на ускорител на заредени частици, огромни количества енергия и много време.

Поради тази причина експериментът и постижението на Сиборг са революционни и ще останат репер в алхимията, но съвременната наука има по-важни въпроси за решаване, от превръщането на оловото в злато. Въпреки това той е първият учен в историята, който успява да създаде нещо много близко до приказния Философски камък.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на алхимията като основополагаща наука за фармакологията