Анатомични и медицински изследвания на Гален

От 129г. до 210г.

Гален (роден около 129 година) счита анатомията за основа на медицинските познания. Той често експериментира, провеждайки дисекции на животни, сред които предпочитал маймуната берберски макак, свине, овце и кози. Застъпничество на Гален за провеждането на дисекции, (забранени по това време) целящи подобряването на хирургическите умения, нужни за осъществяване на научноизследователски цели, са били част от ежедневието на Гален, но няма съмнение, че той бил и изключително точен наблюдател. Медикът разграничава седем чифта черепно-мозъчни нерви, описва клапите на сърцето, наблюдава структурните различия между артериите и вените. Една от най-важните демонстрации, благодарение на която Гален стига до извода, че артериите пренасят кръв, а не въздух, като се е считало в продължение на около 400 години.

Популярни вивисекционните експерименти на Гален като например връзването на определен участък от ларингиалния нерв, за да покаже, че мозъкът контролира гласа. Медикът прави поредица от напречни разрези на гръбначния мозък, за да установи функциите на гръбначните нерви. Гален демонстрира функциите на бъбреците и пикочния мехур. Лекарят е сериозно затруднен от преобладаващото по това време социално табу срещу дисекции на човешки трупове, а изводите, които прави относно човешката анатомия се основават на дисекции на животни. Те водят нерядко Гален до грешни заключения. Неговата представа например за анатомията на матката е много по-близо до тази на кучето, отколкото при човека.

Физиологията според Гален е своеобразен микс от идеи, взаимствани от Платон, Аристотел, както и Хипократ, когото медикът почита и ползва като основен извор на всички медицински знания. Гален разглежда тялото като система, състояща се от три свързани подсистеми: тази на мозъка и нервите, които са отговорни за усещанията и мисълта; на сърцето и артериите, отговорни за животворната енергия; и на черния дроб и вените, отговорни за храненето и растежа.

Според древноримския медик кръвта се образува в черния дроб и след това се пренася от вените по всички части на тялото, където се използва като храна или се превръща в плът и други основни за организма вещества. Малко количество кръв се просмуква през белите дробове между белодробната артерия и белодробни вени, като по този начин се смесва с въздуха. Веднага след това червената животворна течност се просмуква от лявото предсърдие, лявата камера на сърцето. Една малка част от тази кръв допълнително се пречиства от мрежа от нерви, разположени в основата на черепа (в действителност това е така само при копитните животни) и мозъка. Физиологичната теория на Гален се оказва изключително точна, а малцина притежавали необходимите познания, за да я оспорят в следващите векове.

Позовавайки се на по-ранни от Хипократовите концепции, Гален вярвал, че човешкото здраве изисква относително постоянно равновесие между четирите основни телесни течности (хуморите - кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка, и храчки). Всяка от течностите е изградена от четирите елемента и съдържа стихиите: горещо, студено, мокро и сухо. За разлика от Хипократ, Гален твърди, че хуморалният дисбаланс може да бъде идентифициран в специфични органи, както и в тялото като цяло. Тази теория позволява на лекарите да поставят по-точни диагнози и да предписват специфични средства за защита и възстановяване на баланса на организма. Като продължение на по-ранните Хипократови концепции, Галеновата физиология се превръща в източник на огромно влияние в медицината за следващите 1400 години. Гален, освен блестящ за времето си медик е и добър писател: негови са около 300 заглавия на произведения, но за съжаление до наши дни са се запазили около 150. Древноримският лекар е любознателна личност, интересуваща се дори от области, отдалечени от медицината, като например лингвистиката.

Статията е част от историята на:

• История на Гален