Битка срещу инфекциозните заболявания до периода на ваксините

От 1900г.

"Едрата шарка напълни църковните дворове с трупове и обезобразяваше онези, които не уби. Тя превръщаше девойките в обект на ужас за своите любими", пише Томас Макаули през далечната 1848 г.

Около средата на 17 век едрата шарка "поема смяната", замествайки бубонната чума като най-смъртоносна и страшна болест. Безразборно реализиращо атаките си, "сипаничавото чудовище" е толкова вероятно да засегне богатите и могъщите, колкото и бедните, и слабите. Сред жертвите на това "чудовище" е кралица Мария Английска (1662-94) и френският Луи XV (1710-74).

В тази статия ще разгледаме медицинската история на едрата шарка до момента, в който е открита на инокулацията, а след това - и ваксинацията, която в крайна сметка, довежда до нейното глобално изкореняване до 1980 г. Именно ваксинацията е в основата на ангажиращото и експанзивно изследване и търсенето на човечеството. По този начин сме се научили да се защитаваме срещу потенциално смъртоносни болести. И все пак, откритието през втората половина на XIX век, че инфекциозните заболявания са причинени от микроби, които са специфични за всяка отделна болест, се оказва един от най-значимите медицински пробиви в историята на човечеството.

Медицинският контрол над едрата шарка, на практика, започва през 1700 г., когато вариолацията, по-известна и като инокулация, е въведена във Великобритания от лейди Мери Уортли Монтауг. Живеейки в Константинопол като съпруга на британския посланик, лейди Мери наблюдава как местните жени хвърлят малки количества материал от човек с лек случай на едра шарка на здраво бебе. Инокулацията е древна практика, прилагана и в Африка, и в Азия. Чрез нея се причинява лека инфекция, но се осигурява защита за целия живот.

Лейди Мери ревностно популяризира практиката и си спечелва влиятелни поддръжници, включително британското кралско семейство. Практиката се разпространява в Европа и Америка. С течение на времето са оценени рисковете и ползите от инокулацията (става ясно, че рискът от летален изход е 1:50 инокулации, а при преболедуване шансът пациентът да загине е 1:5). Тази статистика е много подобрена от отличните резултати от експериментите на Глостърширския лекар Едуард Дженър. Той прави експерименти със заболяването едра шарка сред кравите, болест, тясно свързана с вариолата. Първоначално Дженър има проблеми. Той не може да убеди медицинския елит от преподаватели в Лондон относно ефикасността на ваксината и необходимостта от чисти проби от кравешка шарка, но веднъж убедени, те признават и популяризирате ваксинацията в цял свят. Последната се превръща в ключово за усилие в общественото здравеопазване. За съжаление ваксинацията предизвиква и отявлена и силна опозиция, особено в лицето на програмите за задължителна ваксиниране.

Британските опоненти на медицинската манипулация е Алфред Ръсел Уолъс, сътрудник на Чарлз Дарвин – основоположник на теорията за еволюцията чрез естествен подбор. Уолъс твърди, че ваксинацията вероятно е причинила смъртност, много по-висока от тази при същинската вариола. Джордж Бърнард Шоу се отвращава от ваксинацията, наричайки я "отделно звено от областта на вещерството". Нашето съвременно несъгласие може би е съсредоточено най-вече в потенциалните рискове от манипулацията, като например при ваксината срещу морбили, варицела и рубеола и ваксина.

Инокулацията и ваксинацията са факт благодарение на индивидуални лекарски наблюдения и експерименти, но глобалното изкореняване на вариолата е дело на отдадената работа на хиляди лекари и медицински сестри. Това е едно от най-големите съвместни човешки усилия, изискващи огромни екипи от хора, които възприемат и се присъединяват към всеобщите усилията. Макар да говорят десетки различни езици, да имат различни ценности, да се прекланят пред различни богове - те са обединени в тази филантропска мисия. Изкореняването на едрата шарка е модерен медицински триумф.

Не можем обаче да забравяме, че предотвратяването и ликвидирането на някои болести е динамично и силно зависимо начинание. Едрата шарка запазва реномето си на потенциален потенциална суровина за стартирането на биологична война. Глобалният човешки имунитет сега е отслабен до такава степен, че популациите са толкова уязвими, колкото тази на народа на ацтеките, които е опустошен от едрата шарка през 1521 година. Поддържането на запаси от вируса в американските и руските лаборатории е въпрос, предизвикващ силни противоречия. Спори се дали този акт увеличава риска от създаване на биологични оръжия или осигурява необходимия източник за реакция при потенциални атаки. Битката, за щастите нито се води, нито се печели.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: