Поява на вариола в Египет

От -1200г.

Повечето от ранните цивилизации оставят писмени записи, описващи заболявания, характерни за конкретно историческото време. Медицински историци успяват временно да идентифицират някои от тези заболявания, но за съжаление по-старите източници дават по-малко надеждни данни са диагнозите.

Неоспорими описания на вариола се появяват в началото на 4 век в Китай, 7-ми век в Индия и Средиземноморието и 10-ти век в Югозападна Азия. Всяко от тях касае добре познатото инфекциозно заболяване. Мумифицираните останки осигуряват друг вид източници на доказателства за присъствието болестта. Те са доста по-надеждни от преводите на древните писания, но за съжаление откритият древен тъканен материал, който е подходящ за изследвания е доста оскъден.

Древен Египет формира една от най-ранните цивилизации, възникнали по поречието на река Нил и покрай т.нар. Плодороден полумесец (от Палестина до крайбрежните ивици на реките Тигър и Ефрат. Търговията и завоеванията способстват за превръщането на географския район, зает от египтяните в подходящо място, в което циркулират множество инфекциозни заболявания.

Най-голяма е концентрацията на египетското население в долината на Нил. Библейски и други писмени източници свидетелстват, че Египет бива периодично "посещаван" от опустошителни епидемии, но за нито една от тях не би могло да се потвърди със сигурност, че се касае за вариола. Въпреки това, разпространената древноегипетска практика да се мумифицират починалите хора се основава върху стремежа тялото да се запази максимално. Палеопатолозите разполагат с проби от запазена кожа, мускулна тъкан и кости на много древноегипетски кралски особи. През 1921 година учените констатират, че кожата при три мумии е покрита с лезии, които са характерни за едрата шарка. Руфър и Фъргюсън описват през 1911 година интересен обрив по тялото на мумия на мъж, който е починал около 1200-1100 пр.н.е. По кожата му се забелязват везикули по повърхността на епидермиса, подобни на тези от вариола. Като се има предвид колко устойчив е вирусът на едрата шарка и колко добре са запазени пробите от египетските мумии, е доста жалко, че електронна микроскопия се появява едва 1932 година. През 1921 година Руфър споменава, че отново е наблюдавал подобни обриви по кожата на мумия от осемнадесетата династия (1580-1350 пр.н.е.) и по тази на Рамзес V, който умира в младежка възраст (около 1157 пр.н.е.).

Статията е част от историята на: