Бенджамин Франклин и застъпничеството му за ваксинацията срещу едра шарка

От 1721г.

Разделението между привържениците на ваксините и техните противници не е от днес. Човешката история познава много такива моменти, като в едни периоди надделяват доводите на едните, в други - аргументите на вторите. Но винаги резултатите достатъчно красноречиво говорят сами по себе си.

Преди малко повече от три века подобно на днес една епидемия изправя пред избор хората. През 1721 г. едрата шарка покосява американските колонисти, а едно откритие им дава възможност да се преборят с болестта по-бързо или да изберат недоверието и съмненията.

Епидемията от едра шарка в Бостън и началото на вариолизацията

От хиляди години хората познават едрата шарка (вариола) и епидемията през 1721 г. в Бостън не е нещо необичайно. Тогава повече от половината от населението на града е засегнато от болестта. Един на всеки тринадесет жители загубва живота си, предполага се обаче, че броят на починалите е много по-голям, защото в онзи исторически период епидемиологията все още не е съществувала и не са можели да установят причината за всички смъртни случаи.

>>> Скрита от властите в СССР епидемия от едра шарка е овладяна за 19 дни

За разлика обаче от предишните епидемии при тази се появява решение, което може поне да намали случаите на заболели, дори да спре заболяването. Методът, наречен по-късно "вариолизация" или "инокулация", тъкмо навлиза в медицинската практика и представлява инжектиране на материал, взет от болен от едра шарка, в здрав индивид. Вкарването на болестотворен и заразен причинител крие опасност, тъй като процедурата води до разболяването на приемателя, но в повечето случаи то е леко и след това е налице имунитет срещу болестта.

Инокулацията се различава от днешната ваксинация, защото провокира тялото да даде имунен отговор на жив вирус на едра шарка, което от своя страна води до по-леки симптоми и по-малка способност за заразяване, вероятно заради по-ниската доза и начина на инфектиране. Докато съвременната ваксинация спира едрата шарка посредством по-слаб и по-малко вреден вирус.

Конкретно в Бостън за новия метод, който по принцип произхожда от Африка и Азия, разбират от роб на име Онесим. Той е собственост на преподобния Котън Мадър, много влиятелен човек в града. Освен пуритански духовник и служител на Конгрегацията, Мадър се интересува и от биология. Той се заслушва в думите на Онесим, който му разказва, че в Западна Африка, откъдето е дошъл, често практикуват извличането на гной от огромните образувания по кожата, възникващи при едрата шарка, и вкарването й в здрави хора. Така в неговия край се предпазвали завинаги от болестта.

Научавайки тази информация, Мадър се допитва до лекаря Забдиел Бойлстън за провеждането на научен опит доколко е ефективна вариолизацията. Бойлстън инокулира близо 300 души и резултатите показват, че от тях 2% умират, докато процентът на починалите от болестта, заразили се по естествен път, е 15. Така става ясно, че методът може да помогне срещу унищожителното действие на едрата шарка.

Изборът на Бенджамин Франклин

В града бързо се разпространява новината за постигнатото от Мадър и Бойлстън и не всички я приемат радушно. Може би недоволството идва от източника на информацията за метода - един роб, смятан за нисше човешко същество в онези години. Редакторът на местното вестникарско издание The New-England Courant не харесва особено преподобния и веднага започва със своите атаки срещу вариолизацията. Редакторът Джеймс Франклин е взел като чирак своя брат Бенджамин, юноша по времето на събитията. Бъдещият американски президент и откривател наблюдава отблизо разразилите се спорове "за" и "против" инокулацията.

В статии на вестника започват да се появяват призиви хората да не се подлагат на този тип ваксинация. В стила, в който са написани, те пораждат съмнения и недоверие у читателите. Авторите се аргументират с твърдението, че методът може да помогне за разпространението на едрата шарка, в което има резон, тъй като на практика в здравия човек се вкарва жив, активен вирус и развивайки симптомите, приемащият е в състояние да зарази други, ако не бъдат взети предпазни мерки.

За разлика от брат си, Бенджамин Франклин години след събитията от 1721-а открито заявява своята подкрепа за ваксинацията. Той е убеден, че вариолизацията е ефективен начин за предотвратяването на едрата шарка. Много по-късно, когато самият Франклин има деца, решава да приложи метода на първородния си син Франсис, но след като се възстанови от диария. За нещастие 4-годишното момче междувременно заболява от едра шарка и умира през 1736 г. Веднага плъзват слухове, че детето е починало вследствие инокулацията и баща му се чувства длъжен да излезе с изявление, за да попречи недоброжелателните приказки да възпрат останалите родители да ваксинират децата си.

В своята автобиография от 1771 г. Бенджамин Франклин разказва за смъртта на сина си и изразява огромното си съжаление, че не го е инокулирал. "Споменавам това заради родителите, които пропускат тази операция с предположението, че никога не трябва да си простят, ако дете умре при нея; моят пример показва, че съжалението може да е едно и също и че следователно трябва да се избере по-безопасното", казва той в автобиографията си.

През 1774 г. Франклин, който има голям принос за създаването на асоциации, общества, клубове и обществени институции, включително доброволни противопожарни служби и заемни библиотеки, сформира Обществото за безплатно ваксиниране на бедните, за да помогне на хората с по-ограничени възможности във Филаделфия да имат достъп до ваксинация.

Толкова столетия след тези събития човечеството отново изпадна в подобна ситуация, макар медицината да е много по-развита от тази през 18 в. Пандемията от COVID-19 ни показа, че в хората продължава да дреме червеят на недоверието и съмненията, въпреки доказателствата за ефективността на дадена ваксина. Причините за съществуващото негативно отношение към ковид ваксините може да са съвсем различни от тези, които пораждат настроенията срещу вариолизацията през 1721 г., но историята винаги успява да претегли кое преобладава повече - ползата или лошите последици.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата
• История на ваксините