Времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията. Част 7

От 1920г.

Записването, систематизирането и съхранението на факти от историята на биологията е започнало с формирането на първите култури. Важни моменти от развитието на науката може да се проследят чрез своеобразна времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията.
Тя е следната:

1920

Х. Хауърд  изследва териториалното поведение на птици, които избират ежегодно еднакви места за чифтосване и отглеждане на малките.

1921

Джон Нюпорт Лангли разграничава и описва вегетативната нервна система.

1921

Отто Леви, независимо от Сър Хенри Халет Дейл, изолира вещество, отделяно от блуждаещия нерв. Ученият го нарича "Vagusstoff", но сега то е известно като ацетилхолин.

1921-22

Сър Фредерик Грант Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Джеймс и Ричард Маклауд изолират инсулин, като продължават да изучават неговите физиологични свойства.

1922

Elmer Вернер Мккълъм експериментално доказва, че рахитът се причинява от липса на витамин Д.

1923

Джордж Шарл де Хевеси първи използва изотопен трасиращ маркер, за да изучи някои химични процеси в живите организми.

1924

Робърт Фюлген разработи химически тест на "тимонуклеидна киселина". Тази реакция все се използва широко използвани за тестване на ДНК .

1924

Бернардо Алберто Усай изследва ролята на хипофизната жлеза в регулацията на въглехидратната обмяна .

1925

Джоузеф Баркрофт демонстрира ролята на далака като резервоар на кръв.

1925

Джордж Ричардс Мино и Уилям Пери Мърфи откриват, че храненето със суров черен дроб имаше изключително полезен ефект при лечението на пациенти с пернициозна анемия. Това откритие довежда до изолирането на витамин В12.

1925

У. Роуан демонстрира ефекта на излагане на светлина върху физиологичната готовност на птиците за чифтосване и миграция.

1926

Джеймс Батчелер изследва ензима уреаза, който впоследствие се оказва, че е протеин.

1927

Джордж Елле Кохил изследва вродените поведенчески модели при саламандрите.

1927

Адолф Ото Рейнхолд Уиндаус синтезира ергостерол като изходното вещество, за производство на витамин D.

1928

Сър Александър Флеминг открива антибактериалното действие на пеницилина.

1929

Корней Хейманс изследва ролята на сънната артерия и аортата в рефлексите в дихателния контрол.

1929

Ханс Бергер създава специално оборудване и прави първата енцефалограма (измерване на мозъчните вълни) на пациенти.

1930

Л. Стадлер създава и усъвършенства методи за определяне на спонтанни мутации при царевицата, откривайки, че различните гени мутират в различни степени.

1930

Публикува се генетична теория за естествения подбор на Роналд Ейлмър Фишър.

1931

В. Енгелхард открива, че фосфорилирането на АТФ е свързано с дишането .

1931

Уорън Хармън Люис характеризира процеса пиноцитоза.

1931

Чрез поредица изследвания, включващи радиоактивни и съединения се  събират геоложки данни, доказващи, че Земята е на най-малко два милиарда години.

1932

К. Лохман открива връзката между АТФ и фосфокреатинина.

1933

Сър Ханс Адолф Кребс открива урейния цикъл.

1933

Джордж Уолд открива витамин А в ретината.

1933

M. Голдблат и Сванте фон Ойлер откриват простагландините.

1934

Хенрик Дам и Едуард Аделбърт Дойси изолират и идентифицират витамин К.

1935

A. Тансли формулира концепцията за екосистемата.

1935

Цимерман и Уилкоксон откриват няколко синтетични вещества в растения, имащи хормонално действие.

1936

Робърт Уилямс и Клайн синтезира тиамин.

1937

Сър Фредерик Чарлз Боудън констатира, че вирусът на тютюневата мозайка съдържа РНК.

1938

Жан-Луи Браше показва, че рибонуклеиновите киселини се натрупват в региони с висока морфогенетична дейност.

1939

Карл Фердинанд Кори и Джерти Кори демонстрират обратимото действие на гликогеновата фосфорилаза.

1939

Грегъри Гудуин Пинкъс е в състояние да индуцира безполово размножаване в яйцеклетка на бозайник.

1939

Карл Ландщайнер и Александър Соломон Вайнер открили кръвния фактор Rh.

1940

Гафрън показа, че водораслите могат да използват молекулярен водород за фотосинтеза.

1941

Карл Фердинанд Кори и Тереза Кори работят усилено по метаболитния цикъл на млечната киселина.

1941

Селман Абрахам Уаксман въвежда термина "антибиотик", за да опише съединения, произведени от микроорганизми, които убиват бактериите

1942

Д. Макклийн и И. Роуландс откриват хиалуронидаза в сперматозоиди на бозайници.

1943

Бритън Възможни спектроскопически доказано съществуването на ензимо-субстратен комплекс при ензима каталаза.

1946

C. Ауербах демонстрира явлението химическа мутагенеза.

1947

Йозеф Холц открива хормона норадреналин.

1948

Карл фон Фриш изучава комуникацията при пчелите.

1948

Уолтър Рудолф Хес усъвършенства нов метод за имплантиране на електроди в мозъка на плъхове, при което става възможно да се локализират центровете в мозъка, които са свързани с някои инстинкти.

1948

Бенджамин Минг Дугар открива „Аureomicin“ - първият тетрациклинов антибиотик .

1949

Ханс Селие разработва концепцията за развитие на синдрома на стрес след дванадесет годишно проучване, касаещо физиологичните ефекти от стреса при животни.

1950

Х. Калан и Д. Томлин описват структурата на ядрената мембрана като двойна мембрана, съдържаща пори .

1950

Жан-Луи Браше изучава ролята на РНК в синтеза на протеините.

1950

M. Симпсън и Чо Хао Ли изтъкват, че хормоналната координация е необходима за балансираното развитие на тъканите.

1950

Конрад Лоренц въвежда дисциплината на етология.

1951

Карл Джераси, следвайки методите на Русел Маркер синтезира „19-Norsteroids“, който е мощен синтетичен прогестерон.

1951

Джон Рок, Грегъри Пинкъс и Мин Чу Чан откриват, че „19-Norsteroids“ предотвратява овулацията при жените.

1952

У. Биърман свързва хромозомни кълба с генно активиране.

1952

Робърт Уилям Бригс демонстрира видимата диференциация в развитието на ядрените генотипове.

1952

Густав Крамър показва, че птиците се ориентират по слънцето по време на миграции.

1953

Джордж Емил Паладе описва рибозомите.

1953

Джеймс Дюи Уотсън и Франсис Комптън Крик описват точно молекулярната структура на ДНК.

1953

Фредерик Сенгъ завършват определянето на аминокиселинната последователност на А и В веригите на инсулина.

1954

Бърнард Кац описва предаването на нервни импулси през синапса.

1954

Дж. Дан описва акрозомната реакция при сперматозоидите.

1956

Артър Конерберг открива ДНК полимераза.

1958

Матю Мезелсън демонстрират полуконсервативна репликация в ДНК с помощта на „15N“ и ултрацентрофугиране.

1959

Сър Франк Бърнет Макфарлън формулира теорията за селекцията на имунитета.

1959

Макс Перуц изясняват триизмерната структура на хемоглобина.


1960

Джон Каудъри Кендрю съобщава за провеждането на рентгенов анализ с висока резолюция на триизмерната структура на миоглобин.

1961

Франсоа Жакоб предлага теорията за функционирането и действието на алостеричните ензими.

1961

Франсоа Джейкъб и Жак Луциен Моно описва функцията на информационната РНК.

1962

Дъглас Харолд Коп открил калцитонин.


1964

Бил Хенриксен Хойер  и Eлис Трусдейл Болтън посочват, че сходствата в полинуклеотидните последователности в ДНК са различни видове и биха могли да се използват за коректив за измерване на филогенетичната близост.

1965

Откриват се гени, детерминиращи резистентност към антибиотици при бактерии.

1966

Създава се Закон за застрашените видове.

1967

Бърнард Вайс изолира и изучава полинуклеотидна (ДНК) лигаза при
Е коли.

1968

Джейн ван Лоуик-Гудал изучава социалното поведение при живеещите на свобода шимпанзета.

1970

Джерад Еделман изяснява структурата на гама глобулина.

1972

Робърт Бърнс Уудуърд синтезира витамин B12.

1973

Станли Нормант Коен и Хърбърт Уейн Бойер показват, че рестрикционните ензими, могат да се използват за прехвърляне на гени от един вид в друг. Рекомбинантни ДНК плазмиди успешно се имплантират в Escherischia coli, което показва възможността за клониране на чужди гени в бактериални клетки .

1973

Загрижеността на обществеността относно възможността за производството на потенциално опасни микроорганизми чрез рекомбинантна ДНК технология нараства.

1974

Критиците на рекомбинантната ДНК технология, настояват за световен мораториум върху определени класове рекомбинантни ДНК експерименти.

1975

Правителствен доклад на Обединеното кралство, налага специални лабораторни предпазни мерки, за да се провеждат  изследвания с рекомбинантна ДНК.

1975

Свиква се Международна конференция в Асиломар, Калифорния, която призова за строги правила, регламентиращи провеждането на изследвания с рекомбинантна ДНК.

1975

„Социобиология“ от Едуард Осбърн се публикува.

1975

Джоузеф Уилям Сангър установява, че актинът и миозинът са отговорни за движението на хромозомите по вретеновидни нишки по време на митозата.

1976

Националните институти по здравеопазване публикуват първите си насоки, ограничаващи провеждането на много експерименти с рекомбинантна ДНК.

1977

"Genentech" е първата компания, занимаваща се с генно инженерство. Основана е, за да използва рекомбинантни ДНК методи за производството на важни лекарства.


1977

Едрата шарка е ликвидирана в световен мащаб.

1978

Нобеловата награда за медицина е присъдена за откриването и използването на рестрикционнте ензими .

1978

Соматостатин се произвежда за целите на изследванията с рекомбинантна ДНК.

1979

ДНК от онкогенни клетки се използва за заразяване с рак на култивирани клетки  от мишки.

1981

„Genentech“ предлага акции за продажба на широката общественост. Оценката на стойността на тези акции, проведена от Wall Street повече от 200 милиона $.

1981

Сърповидно-клетъчната анемия става първото генетично заболяване, което може да се диагностицира пренатално рестрикционен ензимен анализ на ДНК .

1982

Ражда се клониран плъх, чиито гени са променени, защото синтезират по-голямо количество растежен хормон. Тези гени се инжектирали в миши зиготи, за да се произведат т.нар. „supermice“, чието тегло било два пъти повече от нормалното.

1982

Появява се изцяло нов синдром, който се характеризира с тежко увреждане на имунната система. Наричат го синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

1987

Сусуму Тонегава печели Нобелова награда за работата си в генетичните механизми на производство на антитела .

1993

Кари Б. Мълис е удостоена с Нобелова награда за откритието на полимеразната верижна реакция .

1993

Майкъл Смит е удостоен с Нобелова награда за откритието на мутагенеза, насочена към определен участък от гена.