Джанет Паркър: последната жертва на вариолата

От 11.1978г.

Едрата шарка продължава да действа цяло хилядолетие, отнемайки живота на стотици милиони животи. Всяка смърт е трагична, но историята на последния човек, станал жертва на инфекциозното заболяване, е покъртителна.

Историята на медицината определя вариолата като един от най-страховитите убийци. Тези, които не са загубили живота си най-често остават слепи или имат сериозни здравословни проблеми за цял живот. Изкореняването на опасната инфекция вероятно е сред най-забележителните триумфи в медицинската история, защото постижението е следствие на международни усилия. През 1959 г. Световната здравна асамблея официално обявява едрата шарка за изчезнала. През 1977 година с опасното заболяване се заразява Али Маалин, който е служител в сомалийска болница. Той е последният човек, заразен с шарка по естествен път. Въпреки нещастното стечение на обстоятелствата, светът очаква официалното обявяване на нейното ликвидиране. Година по-късно, съобщението, което би следвало да вдъхне надежда на хората има съвсем различно съдържание.

Джанет Паркър е медицински фотограф, който работи в университета в Бирмингам и се заразява с вариола. Никой не оспорва причината за плашещата диагноза, защото фотографката работи непосредствено над лаборатория, занимаваща се с изучаването на едрата шарка. Лабораторията, която бива ръководена от професор Хенри Бедсън, е в процес на преустановяване на своите изследвания. Бедсън е жертва на притискащи го обстоятелства.

Снимката показва разположението на лабораторията на професор Бенсън, означена с Х и кабинета на Джанет Паркър

Ученият е завладян от вярата в идеалистичната идея, че е на път да направи огромно медицинско откритие, касаещо вариолния вирус, Световната здравна организация също му гласува желаното доверие. То е толкова силно, че организацията му поверява проби от вариолен вирус. За съжаление той неволно бива освободен, защото лабораторията на медицинския екип не притежава нужното оборудване, за да отговори на изискванията за безопасност, никой не е готов да инвестира финансови средства, за да се направят подобрения в лаборатория, която е на път да прекрати дейността си.

Снимката показва лабораторията на професор Бенсън

В резултат на тези обстоятелства, учените са принудени да работят в неизолирана среда, без въздушни шлюзове, отделни душове, съоръжения за преобличане, специално облекло в лабораторията. Всеки от работещите в лабораторията е можел неволно да предизвика замърсяване. Знаейки, че времето му изтича, Бенсън започва да борави с вируса в главната лаборатория, далеч от безопасните кабинети.
Изследователите съхраняват определено количество антивариолни ваксини. Поддържането на имунитет срещу опасното заболяване изисква реваксинация на всеки няколко години. Последната реимунизация срещу шарка на Джанет Паркър е от преди дванадесет години. Никой не може да обясни със сигурност как пациентката се е заразила с инфекцията. Предполага се, че вирусът бива "изпуснат" по време на центрофугиране, след което е попаднал във вентилационната система на сградата.

Първоначално Джанет Паркър се оплаква от симптоми, които се срещат при обикновена настинка, а според медиците, характерният обрив на фотографката е нежелана лекарствена реакция. След този момент се появяват първите пустули. Джанет заразява и родителите си, тъй като живее с тях. Семейството е поставено под карантина.

Първият загинал след изолирането на семейство Паркър, е професор Хенри Бенсън. Чувството за вина е завладяло ученият и той се самоубива. Няколко дни по-късно, бащата на Джанет умира от сърдечен удар. Стресът и тревогата за неговата съпруга и дъщеря отнемат живота му. На единадесети септември 1978 година Джанет също загива, оцелява единствено майка й, тъй като заболяването й е диагностицирано и лекувано своевременно.

Днес хората, които изискват унищожаването на последните запаси от вариола винаги посочват трагичната история на Джанет Паркър. Те подчертават факта, че възможността за неволно заразяване е реална. След трагедията, здравните институции, занимаващи се мониторинг на лабораториите, съхраняващи опасни заболявания затягат мерките си за контрол.

Статията е част от историята на: