Доказателства за съществуването на вариола в Египет

От 1983г.

През 1983 година археологът Хопкинс се заема със задачата да опише някои особености от погребението на Рамзес V, за когото се счита, че е страдал от вариола. Четири години по-рано Хопкинс е направил оглед на мумията. Археологът описва, че: "Рамзес V е една от най-добре запазените кралски мумии в музея. Инспекция на тленните останки разкрива наличието на обрив с характерни гнойни пустули, всяка от които е около 2-4 милиметра в диаметър. Най-ясно различимите от тях са по долната част на лицето, шията и раменете, но се забелязват и по ръцете. Над раменете гнойните пустули са бледожълти и имат тъмнокафяв фон. Това отчасти се дължи на козметичните съединения, използвани от духовниците в храмовете, които са отговорни за мумифицирането на фараоните. На горната част от лицето на Рамзес малка част от пустулите са с доста по-малък размер (1-2 милиметра). Това може да се дължи на стегнатите превръзки над челото на мумията. Не е възможно да се провери дали по дланите и стъпалата има пъпки. Обривът по тези части на тялото е доста характерен за вариолата. За съжаление ръцете на Рамзес са скръстени към гърдите, а дланите му са положени надолу, ходилата също не са видими. Наличието или отсъствието на обрив от вариола не може да се види по гърдите или горната част на корема."

По-ранни снимки на мумията на Рамзес са публикувани през 1912 година от Елиът Смит. Те показват, че обривът по тялото е видим по долната част на корема и скротума. Забелязват се и гънки по кожата над лявата буза, което предполага, че лицето на Рамзес вероятно е било подуто, когато е умрял.

Според Хопкинс: " Едно е сигурно - може да се очаква, че описания за толкова отличително заболяване, което не е пожалило обикновени хора, духовници и самите фараони, щяха да бъдат описани в обширни египетски медицински писания. Ако не от египтяните, то присъствието на вариола би било подробно описано от северните им съседи в Мала Азия. За съжаление, такива описания не съществуват, въпреки че в Еберс папирус има описание на заболяване, което засяга кожата. Според Реголи и Мирей това описание се покрива с признаците на едрата шарка.

Остават единствено спекулациите, че едрата шарка евентуално е върлувала сред жителите на Египет преди повече от 3000 години, което е около хиляда години по-рано от появата на първите надеждни доказателства за съществуването на вариолата в древния свят. От Египет едрата шарка вероятно е предадена към Индия около първо хилядолетие преди Христа. Вариолата може да се е разпространила и по суша от каравани и по море.

Статията е част от историята на: