Еволюция и хомосексуалност: защо естественият подбор не е изкоренил тези гени през хилядолетията

Критиците твърдят, че в най-добрия случай еволюционната биология е поредица от предположения. Но реалността е друга. Еволюционистите са разгадали и обяснили много аномалии и феномени – в анатомията, физиологията, ембриологията и човешкото поведение. Но една от най-устойчивите мистерии си остава все още неразгадана – произхода и еволюционното значение на хомосексуалността.

Специфичният алел, свързан с хомосексуалността при мъжете

Основната причина за възникването на всяка черта е тя да се развие така, че да окаже благотворно влияние върху репродуктивния успех или по-точно успешно да проектира гени, подпомагащи възпроизвеждането в бъдещето. Проблемът е очевиден: ако хомосексуалистите се възпроизвеждат по-малко от хетеросексуалните – а то наистина е така – защо естественият подбор не е изкоренил гените, отговорни за това поведение?

Парадоксът важи предимно за индивидите, които имат предпочитания само към собствения си пол, но не и за бисексуалните. Но мистерията е налице и при бисексуалните, тъй като е математически доказано, че всяка малка разлика в репродуктивния резултат може да доведе до значителна еволюционна промяна.

Всяко нещо, което намалява дори в минимална степен репродуктивната способност на даден ген, трябва (по законите на еволюцията) да бъде премахнато. А хомосексуалността определено изглежда като подобна черта. Мъже, имащи влечение към други мъже, например имат значително по-малко деца от хетеросексуалните.

Сред различните култури хомосексуалистите представляват една и съща част от населението. Тогава какво поддържа генетичната устойчивост на тази черта?

И не, хомосексуалността не е "заучено" поведение. Като доказателство можем да приложим широкото й разпространение в животинския свят. Огледайте се – тя се наблюдава във всички общества и култури на съвременния човек.

В началото на 90-те години учените откриват съществуването на специфичен алел - Xq28, намиращ се в X-хромозомата, който може да бъде свързан с евентуална хомосексуална ориентация при мъжете. Резултатите от последвалите проучвания са противоречиви – някои потвърждават това твърдение, други не откриват връзката между алела и хомосексуалността. Но някои учени твърдят, че съществуват региони от автозомните хромозоми (всички неполови хромозоми), които влияят върху сексуалната ориентация на човека.

Накратко, що се отнася до мъжете с хомонаклонности, почти сигурно е, че има един или повече алела, които оказват влияние върху сексуалната им ориентация. Същото се отнася и за жените, въпреки че генетичните механизми и гените, свързани с тях, са различни при женските индивиди. Изследванията показват и че хомосексуалното поведение се предава през поколенията, което също потвърждава теорията, че за него отговарят определени гени, а не влиянието на околната среда и социалния кръг.

Учените са изправени пред следната загадка: Какво поддържа отговорната за хомосексуалността генетична наследственост, независимо от специфичните й проявления?

Ето какво са открили засега те:

Родствена селекция

Учените изказват предположението, че алтруизмът (въпреки че може да е вреден за отделния индивид) не се изтрива от естествения подбор, защото гените, които отговарят за него, може би помагат на генетичен родственик. По този начин се дава преимущество на тези алтруистични гени. Същото може би се отнася и за хомосексуалността. Тъй като хомосексуалистите не влагат много време и енергия в собственото си размножаване, вероятно помагат на своите роднини да отгледат поколение, като по този начин подпомагат гените, промотиращи хомосексуалността в тези деца. Или поне това би могло да важи за обществата на нашите предци.

В Самоа например има хомосексуални мъже, наречени fa'afafine, които не се възпроизвеждат, но са напълно приети в обществото и в частност в семейството си. Те не обичат да ги наричат гейове или хомосексуалисти и отдават вниманието си на своите племенници, които споделят средно около 25% от техните гени.

Социален престиж

Съществуват някои антропологически доказателства, че в прединдустриалните общества хомосексуалните мъже често са ставали свещеници или шамани. Вероятно престижът, свързан с тези длъжности, е давал преимущество при възпроизвеждането на техните роднини. Това от своя страна е предпоставка за преминаването на гените им напред в поколенията. За съжаление тази идея не може да бъде подплатена с емпирични данни.

>>> Хомосексуалността в Древен Рим като белег за социален статус

Групова селекция

Въпреки че повечето биолози твърдят, че естественият подбор работи индивидуално, при хората може би не е така. Съществува възможност социалните групи, в които има хомосексуалисти, да се справят по-добре, отколкото онези, съставени само от хетеросексуални индивиди. Антропологът Сара Б. Харди изказва предположението, че през по-голямата част от човешката история (респективно и праистория) отглеждането на децата не е било задължение само на родителите (особено майките). Ако достатъчен брой от тези помагачи са били хомосексуални, групите им може би са били по-облагодетелствани спрямо останалите.

Съответно ако някой предшественик с предпочитания към своя пол се е възпроизвеждал по-малко или пък никак, това освобождава "ресурси" за останалите му роднини с хетеросексуална ориентация. Хомосексуалността се свързва и с по-голяма социалност и сътрудничество и същевременно може да предотвратява кръвопролитните конфликти при съперничеството за женските индивиди.

Балансиран полиморфизъм

Вероятно генетичната предразположеност към хомосексуалност носи някаква компенсираща полза в комбинация с други гени, както при известната сърповидноклетъчна анемия, при която гените, причиняващи заболяването, предотвратяват заразяването с малария в регионите, където появата й е епидемична.

Сексуално антагонистична селекция

Възможно е генът, който предразполага към хомосексуалност при единия пол, да работи по напълно обратния начин при другия пол. Според едно проучване жените, които имат хомосексуални роднини, имат повече деца от останалите. Засега липсват допълнителни изследвания, които да потвърдят хипотезата.

Неадаптивен страничен продукт

Хомосексуалното поведение може би не е нито адаптивно, нито лошо адаптивно, а просто неадаптивно. Това означава, че хомосексуалните гени не са умишлено селектирани през поколенията, а просто устояват под формата на страничен продукт на чертите, които са пряко облагодетелствани – като копнежа за създаване на връзка, търсенето на емоционално или физическо удовлетворение и др.

На този етап ние вече разполагаме с много знания, които обаче все още не ни дават яснота по въпроса защо въпреки биологичните си корени и биологичните механизми хомосексуалността се е развила и устояла по време на еволюцията. Откриването на отговор на този въпрос може да промени начина, по който възприемаме човечеството с цялото му невероятно разнообразие от хора и култури, както и да опознаем по-добре самите себе си. Дано успеем в това начинание.

Статията е част от историята на:

• История на хомосексуалността