Загадъчният Хомо наледи озадачава учените с комбинация от примитивна и съвременна анатомия

Хомо наледи (Homo naledi) е признат от научната общност като член на рода Хомо, но не е поставен редом до другите като част от човешкото родословно дърво. За да стане това факт, са нужни още находки, още сравнителни изследвания, които безспорно да докажат по какъв начин видът е свързан с останалите представители на Хомо.

Любопитното при наледи е, че характерните му черти са комбинация от структурни белези, присъщи за австралопитеките (най-вече в рамото и таза) и за анатомично модерните хора от Хомо сапиенс (предимно размера на мозъка, в краката и ръцете). Учените отхвърлят видът да е пряк предшественик на съвременните хора.

История на откриването на Хомо наледи

Теории за връзките на Хомо наледи с други видове

Физически особености на вида

Околна среда и начин на живот

Въпроси все още без отговор

История на откриването на Хомо наледи

През 2013 г. двамата пещерняци Стивън Тъкър и Рик Хънтър проучват камерата Диналеди (Dinaledi), която е част от пещерната система Изгряваща звезда (Rising Star) в Южна Африка. Те предават на палеоантрополога Лий Бергер на какво са попаднали впоследствие негов екип разкрива 1550 останки и фрагменти от тях, което представлява най-голямата находка от един вид хоминин в Африка. Костите са част от общо 15 индивида, които включват възрастни, деца и младежи.

През същата година двамата откриватели се натъкват на още 133 кости от 3-ма индивиди в близка на Диналеди камера - Леседи (Lesedi).

През 2017 г. възрастта на останките е определена на 335 000-236 000 г., но не означава, че видът е живял само в този период. Предположенията са, че Хомо наледи е възникнал преди 2 млн. години.
Двете камери Леседи и Диналеди се намират на близо 100 м от входа на пещерната система и на 30 м под земята. Те са трудно достъпни и от тях е проучена много малка част, което е предпоставка за бъдещи експедиции и находки.

Името на вида е комбинация от латинската дума "homo" и думата "naledi", идваща от местния език сото. Буквалният превод на словосъчетанието е "човек звезда".

Теории за връзките на Хомо наледи с други видове

Тъй като не е изяснено мястото на Хомо наледи в родословното ни дърво, от учените се предлагат две теории за неговия произход, които почиват върху характерните за вида особености. Първата е, че наледи е от най-ранните представители на рода Хомо, защото притежава доста примитивни черти и е подобен на Хомо хабилис, Хомо еректус и Хомо рудолфенсис. Според това предположение видът трябва да е възникнал преди 2 млн. години, да е останал непроменен и да е оцелял толкова дълго време. Това не е невъзможно, друг такъв пример е Хомо флоресиенсис.

Втората теория е, че наледи има по-модерен предшественик и е свързан особено много с архаичните и съвременните хора, което превръща Хомо еректус в по-отделен клон от родословното дърво на Хомо.
Вкаменелости от Хомо наледи не са открити другаде освен в двете камери на пещерната система Rising Star в Южна Африка. Палеоантрополозите определено има върху какво да разсъждават и зародилият се дебат може би скоро няма да приключи. Сравнително късната възраст, на която са датирани някои от останките на вида, дава възможност да се допусне, че вероятно архаични хора са обитавали местата, където и наледи е живял. Няма как да се докаже обаче дали са влизали в контакт двете популации и дали са съжителствали в непосредствена близост. Някои учени изказват становище, че може би наледи е имал досег и с анатомично модерните хора (Хомо сапиенс), които за първи път се появяват в Източна и Южна Африка преди близо 200 000 г.

Физически особености на вида

Откритите кости на Хомо наледи свидетелстват за ненаблюдавана при други видове комбинация от скелетни характеристики, които изненадват учените.

• Мъжките индивиди били високи 144-150 см и тежали между 40-56 кг. Женските били по-ниски и с по-малко тегло. Половият диморфизъм (физически разлики между женски и мъжки индивиди) бил ограничен. В бедрата, раменете и торса на наледи се наблюдават примитивни характеристики, по-близки до тези на австралопитеките, например гръдният му кош се забелязват прилики с този на Австралопитекус афаренсис. При черепа, долната част на тялото и зъбите се откриват черти, типични за съвременните хора. Съществуват и особености, които не се срещат при други видове.
• По отношение на обема на мозъка при Хомо наледи той е бил около 560 куб.см за мъжките индивиди и 465 куб. см за женските. Но независимо от размера му, мозъкът по структура и форма бил много близък на съвременния човешки мозък. Също така прилики се наблюдават и при фронталния лоб, който е далеч от този на маймуна. Асиметричността на органа се открива както, при наледи, така и при хората.
• Формата на черепа на Хомо наледи е уникална сама по себе си, леко наподобява тази на черепите на Хомо еректус и Хомо хабилис. Забелязва се удебеляване на средната линия на предната част на черепа, което няма общо със сагиталния гребен при ранните видове. Такова удебеляване може да се открие при Хомо еректус и понякога при Хомо хайделбергенсис. При съвременните хора рядко има подобна особеност, вероятно заради постепенното изтъняване на черепните кости. Средната част на лицето на наледи е плоска, има малко посторбитално стесняване на черепа зад очните кухини. Задната част на черепа е рязко извита, както е при хората.
• Зъбите и челюстите на наледи са общо взето както на ранните представители на рода Хомо. Разликите са, че корените на зъбите преди кътниците съдържат примитивни белези; третият кътник е по-голям от другите, което е характерно за австралопитеките и ранните хора от Хомо. Като цяло размерът на зъбите е по-малък от тези на Хомо рудолфенсис, Хомо хабилис и Хомо еректус и почти същият, както при късните видове Хомо и при днешните хора.
• Раменете при наледи имат примитивна структура, предназначена за катерене и висене, подобна е както при австралопитеките. В същото време дланите му съдържат комбинация от черти, която не може да се види при друг хоминин. От една страна, са налице примитивни, дълги и извити пръсти, подходящи за катерене, а от друга - по-модерни функции в китката, палците и дланите, които са подпомогнали използването на сечива и манипулирането на предмети. Дългият палец има уникални черти в областта на първия метакарпал.
• Краката на Хомо наледи също съчетават в своите характеристики уникални, примитивни и производни черти. Така например костите им като цяло са дълги и тънки, със силни мускулни прикрепвания, способващи ходенето на два крака (типично за Хомо). Горният край на бедрената кост е по-близък до този на австралопитека, но вдлъбнатината на шийката пък се среща само при наледи. Друга уникална особеност е, че има при подбедрицата силно прикрепване на сухожилието на pes anserinus (област, в която се съединяват сухожилията на три мускула на бедрото) към тибията. Глезените и стъпалата на наледи са много близки до тези на анатомично модерните хора, имат сводове, които показват способност за ефективна крачка на дълги разстояния. Костите на пръстите на долните крайници били по-извити, отколкото при съвременните хора.
• Горната част на таза на вида наподобява таза на австралопитеките, а долната му част имала характеристиките на таза на съвременния човек.
• Досега опитите за извличане на ДНК от останките на Хомо наледи не са успешни, защото тя била прекалено разградена. Учените се надяват един ден да стане възможно изследването на техния геном, още повече, че костите им са частично вкаменени.

Околна среда и начин на живот

Специалистите смятат, че Хомо наледи не е живял постоянно в пещерите, в които са открити техните вкаменелости. Този извод се налага от липсата на каменни инструменти, следи от огън или храна до техните останки. Възниква въпросът защо тогава се намират там тези вкаменелости. Няма следи по костите от хищници, които да са ги влачили или спускали в пещерите. Също така няма доказателства да са пренесени от вода или по някакъв начин гравитацията да ги е поставила там. Отличителен факт е, че в пещерите не се откриват кости от никакви други големи или средни животински видове освен на Хомо наледи.

Може би наледи са използвали тези земни образувания, за да полагат своите мъртви, което в такъв случай означава, че представителите на вида са извършвали повтарящи се и преднамерени действия. Почти невъзможно е да се определи дали такова поведение има ритуален характер. В крайна сметка не може да се пренебрегне факта, че Хомо наледи са намерени само в двете камери Диналеди и Леседи, които са на разстояние една от друга, без пряка връзка под земята и трудно достъпни от повърхността. Всичко това говори за умишлено поставяне.

Останките на вида са открити в среда, където има малко или почти никакви следи от растения. Затова учените не могат да определят в пълна степен каква е била околната среда по времето на наледи. Зъбите, както и мускулите на долната челюст на индивидите, са малки и по-слаби в сравнение с тези на австралопитеките. Това е знак, че представителите на вида са се хранили с продукти, които не налагат тежко дъвчене. Близо половината от зъбите им имат по повърхността си резки, което говори за редовно ядене на твърди или абразивни предмети, покрити с песъчинки или с друга мръсотия. Зъбите на наледи се различават от зъбите на други видове от рода Хомо, което налага извода, че са обитавали различна среда, не такава, в каквато са живели другите.

Въпроси все още без отговор

Труднодостъпните пещерни камери, в които са разкрити останки на Хомо наледи, не са проучени изцяло и дават възможност за разкриване на още находки и важни подробности за вида. За момента има много въпроси, които все още нямат своите отговори, а са от основополагащо значение.

• За учените не е изяснен въпросът как Хомо наледи е свързан с другите видове от рода Хомо.
• Изследванията на ръцете и краката му сочат противоречива информация - структурата на ръката предполага катерене по дърветата, докато тази на краката - интензивно изправено ходене. Защо е било нужно на вида да ползва двата начина на придвижване, в какви местообитания е живял?
• Според възрастта на кости на наледи той е обитавал Южна Африка по едно и също време с ранни представители на Хомо сапиенс. Защо тогава неговата морфология е комбинация от примитивни и производни анатомични характеристики?
• Учените нямат информация с какво се е хранил вида.
• Не са открити никакви сечива в близост до вкаменелостите на наледи и това поражда въпроса дали и какви инструменти е изработвал и ползвал.
• Тъй като в пещерните камери Диналеди и Леседи са намерени само кости на този вид, пред учените стои въпроса умишлено ли са положени мъртвите на тези места, друг ли го е направил?