Опозицията на Павлов срещу комунизма

От 16.3.1924г. до 27.2.1936г.

Взаимоотношенията на Иван Павлов с комунистите и съветското правителство са уникални не само за Съветския съюз, но и за историята на науката. Въпреки, че той никога не се занимава с политика, се осмелява да говори без страх по наболели проблеми, които смята за важни.

През 1922 г. на лице са мъчителни условия в резултат на революцията. Иван Павлов иска разрешение от Владимир Ленин да прехвърли своята лаборатория в чужбина. Ленин отхвърля това искане, казвайки че се нуждае от професионалисти като Павлов, и че той като уважаван учен може да получи като привилегия по-големи хранителни дажби.

Действително  за Русия цари  период на глад и оскъдица, но Павлов въпреки всичко отказва тези привилегии: "Аз няма да приема тези права, освен ако не можете да ги дадете на всеки един от моите сътрудници". Въпреки многото почести, признати му от съветските служители, той ги критикува открито. След завръщането си от първото си посещение в Съединените щати през 1923 г. (втората му визита е през 1929 г.), той публично осъжда комунизма, заявявайки, че основите на международния марксизъм са неверни. Заявява: "За този вид социален експеримент, който се прави, аз не бих жертвал и задните крака на жаба!

През 1924 г., когато синовете на немалко свещеници са изгонени от Военно-медицинската академия в Ленинград, Павлов също подава оставка, обявявайки: "Аз също съм син на свещеник, а ако ви изключат аз ще си отида също!"

През 1927 г. Павлов е в затруднено положение, понеже единственият отрицателен вот в Академията на науките срещу новите препоръчителни "червени професори " е неговият. По този повод пише на Йосиф Сталин думите: "Поради това, което правиш на руската интелигенция-деморализирането, унищожаването и потискането, ме е  срам да се нарека руснак!"

В края на 1920 година, като антикомунистически жест, Павлов отказва на Николай Бухарин, който е съветският комисар на образованието, достъп до своята лаборатория, въпреки че тя е подкрепяна и поддържана от правителствените фондове, администрирани от Бухарин.

През последните две години от живота си, Павлов постепенно преустановява тези дразги с правителството и дори заявява, че се надява да види успеха на правителството, което управлява на страната му. Тази промяна на вижданията може да е в резултат на увеличената правителствена подкрепа за науката или на собственото му чувство за патриотизъм във време, в което войната с Япония изглеждала неизбежна. Той никога не е бил комунист, нито пък одобрявал техниките за промиване на мозъци, често приписвана на самия него.

В своите лични навици Павлов е изключително точен, никога не отсъствл от работни срещи. На свой сътрудник, който се извинява за своето 10-минутно закъснение със стрелбата по улиците, Павлов възкликнва: "Какво значение има революцията, когато имате да провеждате експерименти в лабораторията!"

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов