"On the Diseases and Cures of Women": най-старият медицински текст, писан от жена лекар

От 200г.

Предполага се, че античният медицински документ "On the Diseases and Cures of Women" ("За болестите и лекарствата при жените" – в свободен превод от английски език) бил сътворен приблизително между 200 година и 400 година след Христа. Напред във времето били съхранени само дава негови тома, включващи общо шейсет и три глави. Любопитното е, че въпросното четиво се приема от историците за първия медицински текст, писан някога от жена медик. Тя се казвала Метродора, била от гръцки произход и, освен името, й за нея, за съжаление, почти не може да бъде открита налична информация. Предполага се, че подобно на много от колегите си от този период, лекарката била последователка на идеите на Хипократ. Твърди се също, че тя се изявявала в няколко различни медицински области, включително и в гинекологичната специалност. Знаете, че последната, заедно с акушерството, били достатъчно приемливи поприща за представителките от нежния пол, които дори и тогава се обучавали професионално в усвояването им.   

Все пак, в трактата си Метродора не засегнала акушерската тематика или хирургията, а коментирала в детайли преди всичко проблемите на патологията. Смята се, че жената можела да се похвали със стабилен опит в клиничната практика  - тя по всяка вероятност често е извършвала вагинални прегледи с и без спекулум. Гръцката дама очевидно е разполагала с богати познания за човешката физиология, които използвала, за да класифицира различните здравословни нарушения. Метродора вероятно е била и първата, която създала медицинска енциклопедия във формата на азбучен ред, употребявайки азбучни позиции за по-лесна справка. Въпросната енциклопедия обаче съществува в незавършен ръкопис, тъй като приключва с петата буква от гръцката азбука.  

От написаното в "On the Diseases and Cures of Women" се разбира, че лекарката подкрепяла много от теориите на Хипократ, свързани с т.нар. състояние хистерия, разпространено сред жените. Оказва се, че разсъжденията на Метродора впоследствие изиграли съществена роля за разрешаването на редица спорни теми в медицината, включващи симптоматиката и етиологията на различни болести. Гъркинята, за разлика от много други автори на медицински текстове от мъжки пол от същата епоха, анализирала и се позовавала на писанията на Хипократ директно, а не служейки си с вторични източници, разпространени през вековете преди това. От всичко казано до тук става ясно, че жената определено е била веща в професията си и е знаела какво прави.

В периода между трети и пети век се появил и първият латински превод на двата съхранени тома на "On the Diseases and Cures of Women". Най-старият познат ръкопис на научния труд на Метродора е локализиран във Флоренция, Италия. Редица специалисти във времето си позволявали да цитират лекарката във връзка с определени теми. В текста й могат да се открият и данни за непознати до този момент медицински съединения.

В крайна сметка, античният документ заема важно място сред останалите важни книги върху така сложната медицинска наука, а от историческа гледна точка той е изключително ценен за експертите.