Хомо рудолфенсис - австралопитек с голям мозък или ранен човек

Хомо рудолфенсис (Homo rudolfensis) е поредната въпросителна в човешкото родословно дърво. Първоначално той заедно с Хомо хабилис са считани за преки прародители на последващите представители на рода Хомо, но този статут вече е силно разколебан.

Когато палеоантрополозите се натъкват на него, те смятат, че са открили фосилни останки на Хомо хабилис. Но по-големият обем на черепа, по-дългото лице и по-масивните кътници го отличават от него. В същото време последните две характеристики дават повод на някои от учените да отнасят Хомо рудолфенсис към групата на австралопитеките.

Времевият период, в който видът е обитавал Източна Африка, е преди 2-1,8 млн. години. Името му идва от латинската дума "homo" ("човек") и от названието "rudolfensis", произлизащо от мястото, където е намерена вкаменелостта.

Откриването на Хомо рудолфенсис

Ричард Лийки и неговият екип са откриватели на фосилните останки на Хомо рудолфенсис. Това става през 1972 г. близо до бреговете на езерото Рудолф (сега Туркана), Кения. Те намират череп (каталогизиран под номер KNM-ER 1470), който по-късно е определен на 1,9 млн. години. Първоначално вкаменелостите са класифицирани като принадлежащи на Хомо хабилис, тъй като той е обитавал района по време на същия времеви диапазон. Но челюстта и зъбите на останките не се вместват в характеристиките на хабилис, дори не се доближават до допустимите граници на вариация. През 1986 г. руският учен В.П. Алексеев назовава новооткритият вид Питекантропус рудолфенсис (Pithecanthropus rudolfensis), но впоследствие е възприето Питекантропус да бъде заменено с Хомо. Подобно на казуса с Хомо хабилис, Хомо рудолфенсис също не е еднозначно приет от научната общност и въпросът с класификацията му е спорен. Колебанията на учените пораждат спор към кой род да бъде причислен - Хомо, Кениантропус, Австралопитекус или да се смята за част от Хомо хабилис.

Сега по-голямата част от палеоантрополозите смятат, че черепът принадлежи на Хомо рудолфенсис, вид, живял по едно и също време в басейна на Туркана с още три вида - Хомо хабилис, Парантропус бойсей и Хомо еректус.

Основни черти на вида

Намереният череп, принадлежащ на Хомо рудолфенсис, се отличава със следните характеристики:

• Изчислено е, че обемът на мозъчната кутия на вида е 750 куб. см, което е повече от този на Хомо хабилис.
• Не са намерени кости от останалия скелет затова учените не могат да кажат какви размери е имало тялото на рудолфенсис. Предположението е, че е било по-голямо от на хабилис, защото зъбите и черепът му са с по-голям размер.
• Зъбите още се отличават с по-сложни корени и корони, кътниците били по-широки и големи.
• Хомо рудолфенсис е имал сравнително плоско и дълго лице, дъгите над веждите му не са били много изпъкнали и при него вече не се наблюдават сагитален гребен, разположен на върха на черепа, и силно развити челюстни мускули, които да се захващат за него.
• Не е проучено достатъчно изчерпателно с какви храни се е хранил Хомо рудолфенсис. Формата на зъбите и съпоставката с други видове карат учените да смятат, че той е консумирал предимно растителни продукти и понякога месо.
• Не са открити в близост или заедно с вкаменелости на рудолфенсис каменни инструменти или други археологически артефакти. Но видът е живял в период, когато ранните хора вече са изработвали каменни инструменти.

Въпроси, на които все още няма отговори

По отношение на Хомо рудолфенсис има много въпроси, които все още нямат отговори. Само едни бъдещи находки могат да помогнат за тяхното разрешаване.

• Важно е да се уточни дали Хомо рудолфенсис принадлежи към еволюционната линия, която е води по-нататък до по-късните видове от рода Хомо чак до Хомо сапиенс.
• Едни бъдещи открития могат да отговорят дали Хомо рудолфенсис и Хомо хабилис са част от един изменящ се вид или са различни видове. Също така не е ясно има ли вероятност единият да е прародител на другия.
• Тезата, че рудолфенсис повече прилича по характеристики на австралопитеките, отколкото на Хомо, трябва да се провери при разкриването на други вкаменелости на вида.
• Засега учените нямат информация колко висок и тежък е бил, както и дали при него се е наблюдавал полов диморфизъм (разлика между мъжките и женските представители на вида).