Развитие на "Джонсън и Джонсън" през 60-те и 70-те години на 20 век
В началото на 1960 година се наблюдавала тенденцията федералната регулация над здравната индустрия да става все по-осезаема. Именно в този период Джеймс Бърк започнал работа в „Джонсън и Джонсън” („J & J”, а преди това, той бил част от маркетинговия отдел на „Procter & Gamble Company”). През 1966 година той станал президент на „J & J's Domestic Operating Company”. Амбицията на новия директор била съсредоточена в това, компанията да открие нови начини за увеличаването на печалбите от своите продукти и да компенсира евентуалните забавяния в работата на подразделенията от компанията, ангажирани със създаването на професионални маркови продукти.
Привличайки най-добрите професионалисти в областта на маркетинга от „Procter & Gamble”, Бърк съумял да организира няколко изключително успешни рекламни кампании. Така на пазара били въведени в употреба първите дамски превръзки с марка „Carefree” и „Stayfree” (това се е случило във време, когато пазарната ниша е била заета от лидера в производството на дамските продукти за лична хигиена „Kimberly-Clark”). Рекламните кампании на тези продукти обикновено били ограничени до женските списания, а ключов приоритет била дискретността.
Под ръководството на Бърк, „J & J” стартирали един, по-отворен подход и започнали да рекламират „Carefree” и „Stayfree” по телевизията. До 1978 година продуктите на „Джонсън и Джонсън” обхванали половината от пазара. Междувременно, компанията разширила своята производствена линия за женска хигиена през 1973, сливайки се с немската фирма „Dr. Carl Hahn G.m.b.H.”, производител на марката тампони „o.b.”.
Едно от най-големите предизвикателства на Бърк се оказало болкоуспокояващото лекарство „Tylenol”. Дори след като „J & J” придобили „McNeil Laboratories”, които произвеждали тиленола (допреди този момент), лекарството все още се продавало на сравнително висока цена. Бърк виждал и други възможности за развитие, а и през 1975 г. се отдала възможността, която директорът е очаквал дълго време.
Конкретното събитие било обявено от компанията „Bristol-Myers Company”, въвела в употреба медикамента „Datril”. Те лансирали факта, че формулата на болкоуспокояващото лекарство включвала същите съставки като тези на тиленола, но можело да се намери на разположение на значително по-ниска цена. Бърк успял да убеди другия изпълнителен директор на „J & J” - Ричард Селърс, че цената на тиленола трябва да падне, за да може продуктът да се „срещне” с тези на конкурентните фирми - „Datril” и „Anacin”. Възползвайки се от одобрението на Селърс, Бърк въвел тиленол, предназначен за широк социален слой потребители, който бил с по-приемлива цена. Това действие дало началото на продължителна „битка” между „American Home Products Corporation” (производителят на „Anacin”), „McNeil Laboratories” и "J & J".
Бърк успял да неследи работната позиция на Селърс през 1976 г. (станал главен изпълнителен директор и председател на директорския борд). „J & J” под управлението на Селърс се е старала да поддържа баланса между многото си подразделения и професионалните дейности, които се реализирали в тях (по-специално между масовите потребителски стоки и специализираните професионални медицински продукти). Все пак, продажбите на нито един продукт на „J & J” не са успявали да достигнат „висотите” на тиленола, въпреки че под ръководството на Бърк, търговията с потребителските продукти започнала да се насърчава агресивно. Болкоуспокояващото лекарство тиленол запазило репутацията си на продукт №1 на „J & J”.
Изпълнителният директор не пренебрегнал и лидерската позиция на компанията в областта на професионалните здравни продукти. През месец май 1977 година „Extracorporeal Medical Specialties”, занимаваща се производството на продукти за хемодиализа и интравенозно лечение се сляла с „Джонсън и Джонсън”. Три години по-късно „J & J” придобили „Iolab Corporation”, произвеждаща очни лещи, които се ползвали за трансплантиране при операции на катаракта. Така тя успяла ефективно да навлезе в търговията с продукти за грижа за очите и очните фармацевтични продукти. През 1981 г. компанията разширила участието си в тази пазарна ниша, купувайки „Frontier Contact Lenses”, произвеждаща контактни лещи.
Можем да обобщим, че историческото развитие на "Джонсън и Джонсън" през 60-те и 70-те години на 20 век се радвало на немалки успехи, които щели да бъдат надминати от тези, постигнати през 80-те.
Статията е част от историята на:
Коментари към Развитие на "Джонсън и Джонсън" през 60-те и 70-те години на 20 век