Разпространение на вариолата в Австралия и Океания

От 1789г.

Океания е термин, използван, за да се обхванат географските области на Австралия, островите в западната част на Тихия океан, включително Нова Зеландия и Папуа Нова Гвинея. Отдавна има съмнения за съществуването на "Великата южна земя", която съумява да "балансира" континентите от Северното полукълбо. От средата на 16 век насам няколко европейски изследователи решават да разсеят съмненията си, откривайки факти и доказателства, че тази земя съществува.

Прелюдията към Европейската колонизация започва с първото пътуване на Джеймс Кук през 1768-1771 година. Той достига до източния бряг на Австралия. Поради загубата на американските си колонии, Великобритания е провокирана да открие друга далечна област за заселване на жертвите на нейните репресивни закони, а новият континент изглежда идеален за тази цел. Първият флот е съставен от 11 кораба и превозва около 1500 затворници и техните пазачи. Те отплават от Англия на 06 Януари 1787, пристигат в Кейптаун на 13 октомври и се преместват в Сидни на 20 януари 1788 г. Пристигането на втория флот е през 1790 година.

Ранните мореплаватели впоследствие споменават, че страната е обитавана от примитивни тъмнокожи туземци, а археологически проучвания показват, че аборигените са били в Австралия в продължение на най-малко 40 000 години. В края на 18 век е започва период, в който започва да бушува едра шарка във Великобритания. Тежестта на епидемията е смекчена до някъде от увеличаването на вариолизацията (метод на ваксиниране). Възможността коренните жители на далечните земи на южна Африка и източна Индия да са заразени с едра шарка кара медиците, пътуващи на борда на първия английски флот да вземат със себе си ваксини. Те са съставени от тъкани и епителни частици от преболедували едрата шарка хора. В действителност те откриват рядко населени местности, заети от ловци-събирачи, които, подобно на американското коренно население не са боледували никога от вариола, морбили и други познати на европейците инфекциозни болести.

През 1789 г. започва да бушува епидемия от едра шарка сред местното население, която достига до новото европейско селище (Сидни) и се разпространява сред аборигените в югоизточна Австралия. Нито един от белите заселници не е засегнат от болестта. Произходът на тази епидемия никога не е бил категорично определен, но съществуват няколко логични възможности за обяснение. Въпреки, че не са съхранени данни за употребата, загубата или кражбата на ваксините от първия флот, те все пак са потенциален източник за възникване на инфекция. От друга страна, новопристигналите европейци може да са станали потърпевши от преминаването през района на Сидни на епидемия от едра шарка, която е въведена от северното крайбрежие на континента и се разпространява на юг.

В продължение на много години няма как да се осъществяват контакти между аборигени и бели. След 1829-1831 г. болестта започва да се разпространява широко сред коренното население на югоизточна Австралия. Засегнати биват и няколко европейци. Други две огнища от едра шарка започват да бушуват сред аборигените през 1860. Най-засегнати са живущите на северния бряг, в централна Австралия и южното крайбрежие. Втората вълна на епидемията е между 1865-1869 г.

Статията е част от историята на: