Разпространение на вариолата в Индия от 1000-1900 година

От 1000г.

Едрата шарка присъства в Индия повече от 2000 години и остава ендемична за района до окончателното й ликвидиране от субконтинента през 1975 г. Първоначално съществуват малко исторически доказателства за присъствието на едрата шарка в Индия. След 1500 г. европейските коментатори започват да докладват за различни аспекти на индийския начин на живот. Екологичните и демографски условия на Индия са такива, че моделът на ендемичност е свързан с наличието на сезонни епидемии от вариола.

Най-ранните европейски източници, разказващи за историята на едрата шарка произхождат от португалския анклав "Гоа". В документа се твърди, че 8000 деца са починали от вариола през 1545 година. Уклончива информация постъпва относно появата на вариолата, за която се счита, че придружава военните кампании в Цейлон и индийския континент. По-пълно описание на историческите събития, разказващи за епидемията от едра шарка датира от 18-ти век, когато започва британското управление в Индия (през 1757 година).

Десетилетие по-късно Холуел (1767 година) прави характеристика на едрата шарка, като обхваща много части на Индия. Медикът разказва, че през следващите два века ендемичната болест е най-активна през сухия сезон, когато достига епидемични нива. Въпреки че вариолизацията (ваксинирането с материали от едра шарка) се практикува от векове в Индия, положителната практика няма достатъчно голям мащаб, за да бъде от значение като превантивна за общественото здраве мярка. Вариолизацията защитава единствено застрашените лица, живеещи в близост до бушуващи вариолни огнища.

През 1802 година швейцарският лекар Жан де Каро, който до този момент е живял във Виена, е ентусиазиран поддръжник на ваксинацията. Англичанинът съумява да изпрати да изпрати жизнеспособна ваксина в Бомбай през Багдад. Индийците подхождат с недоверие спрямо появата на ваксината (считат я за поредния английски трик). Въпреки съществуването на ваксина, през първата половина на 19 век вариолата продължава да взима жертви. По това време в Калкута съществуват 4 големи епидемии през първата половина на 19 век: от 1832-1833, от 1837-1838, от 1843-1844 и от 1849-1850 година.

През втората половина на 19 век се събират все повече статистически данни относно възникването на различни инфекциозни заболявания, сред които едрата шарка винаги присъства като една от водещите причини за висока смъртност в Индия. От 1868-1869, 1872-1874, 1877-1879 и 1883-1884 най-малко 2,5 милиона души от британска Индия са починали от едра шарка. Дори и в неепидемични години, се съобщава за най-малко 100 000 смъртни случая от вариола. Много от епидемиите в Индия, до момента на ликвидирането на заболяването биват допълнително подсилени от фактори като бедност сред населението и огромните движения на общностите, обвързани с религиозни фестивали, глад и войни. Най-голяма част от жертвите на вариолата са кърмачета и малки деца. Въпреки това, в много части на Индия не се предприема ваксинацията на населението до края на 1950 година. Индия и съседните й страни остават засегнати от постоянни епидемии от едра шарка до 1975 г., когато заболяването бива ликвидирано изцяло.

Статията е част от историята на: