Разпространение на вариолата сред монголското население

От 1661г.

Когато монголците предприемат своята инвазия към Китай считат контактите с китайците на смъртна опасност. Четири века по-късно лидерите на манджурите започват да се притесняват сериозно от евентуално заразяване с вариола. При планирането на нападения, върховен приоритет е откриването на слаби места по Великата китайска стена през 1633 г. За целта Манчу Хан настоява с тази задача да се заемат само офицерите, които са преболедували от вариола, тъй като те ще трябва да преминат през популации, в които едрата шарка е ендемична. Когато династията Манчу се установява трайно, усилията се съсредоточават в едновременното освобождаване на манджурите и монголите от влиянието на Пекин. Представителите на династията не са се доверили се на вариолизацията (вид ваксиниране чрез контакт с вариолни частици и епител с кожата на здрави хора, като целта е изграждане на активен имунитет). През 1661 година император Shun-Chih и Ai-hsin-Chueh-lo Fu-lin са починали от едра шарка. Избран да управлява като приемник на династията е сипаничавият K'ang-HSI, защото той вече е преболедувал от едра шарка. Момчето царува като император на Китай от 1661 до 1722 година. За разлика от по-ранните манджурски династии, K'ang-HSI има редовни войски, вариолизирани срещу едра шарка. Императорът имунизира и децата си.

По-късно през 18 век тибетските лидери, Далай Лама и Панчен Лама дълго време отклоняват поканите да се явят в съда на Пекин, заради страха си от едра шарка. През 1780 година Панчен Лама приема поканата на император Ch’ien-Lung и умира от вариола няколко седмици след пристигането си. От този момент нататък, вариолизацията и по-късно, ваксинацията започват да играят важна роля в епидемиологията на едра шарка в Китай. Към края на 19-ти век европейските посетители отбелязват, че е трудно да се открие възрастен китайски жител, който да е пощаден от белези от вариола по лицето или без увреждане на зрението.

Ваксинацията е въведена за първи път в Кантон и Макао през 1805 г. чрез известната експедиция „Балмис”. Визитата на д-р Балмис е организирана от крал Карлос IV от Испания. Въпреки това, на практика тя не е лесно приета, а ваксинирането започва да става масова практика в Китай едва през втората половина на 19 век. Всъщност, ваксинация в Китай е напълно недостатъчна, докато кампанията не натрупва популярност през 1950 година.
Епидемии от едра шарка, които са с голяма тежест опустошават Тибет до края на 1940 г., когато ваксинацията бива въведена за първи път. За едрата шарка се счита, че е допринесла значително за намаляването на населението на Тибет в началото на 20 век.

Статията е част от историята на: