Ретроспекция, свързана с разгадаване на биологичната еволюция, 2 част

От 1890г.

Продължение от Част 1 >>>

По-сложен е бил въпросът с изолацията не в пространството, а по време. Ако се вземе за пример един вид, чийто размножителен сезон е разтегнат по време (например от пролет до есен), то индивидите, които се размножават средата на лятото, ще попаднат при неблагоприятни условия.

Подобен вид трябва да се разпадне на пролетна и есенна раса, които обитават заедно, но изолирани в генетично отношение. Оттук е даден път за дивергенция на вида на два. Стигнало се е до извода, че в природата често се реализира подобна ситуация.

Пример за това е приспособяването на растенията към културното земеделие. Обикновената форма на алпийските поляни - горчивката, цъфти през цялото лято, но там, където ливадите се косят, възникват две форми от нея; пролетна, която успявала да прецъфти и да обсипе със семена до сенокоса, и лятно-есенна, развиваща се след сенокос.

Принос за достигането до тези изводи имал руският ботаник Н. Цингер, чийто работи били свързани с проспособяемостта на плевела клопачка към посажденията на ръж. Късният сенокос е довел до образуването на раноцъфтящ вид; в условията на два сенокоса в година този вид се разпада на два - пролетен и късен летен. При ръжените полета възниква вид, при който семената не се насипват от кутийките, а те искат вършитба. Семената от този вид не са с крилца - те се разсейват не от вятъра, а от човека.

След голям брой проучвания, хипотези и теории, в крайна сметка се е стигнало до извода, че еволюционната теория на Дарвнн не само е издържала проверката на генетиката, но и се затвърдила много.