Ретроспекция, свързана с разгадаване на проблемите на биологичната еволюция

От 1890г.

Ретроспективният поглед в историята на учението за еволюцията е дал възможност за достигането на интересни изводи.

Ученият Вайсман е бил прав, говорейки за високата стабилност на наследствените зачатъци и по-голямата роля на генетичните рекомбинации в еволюцията.

В действителност еволюцията по-рядко използвала нови гени, отколкото да преподрежда старите. Приемането на гените за напълно изменящи се е считало за грешка.

Де Фриз е открил скокообразното изменение на признаците - мутациите. Но е било грешно да се смята, че видовете възникват веднага по пътя на мутациите. Биологът Николай Вавилов е предположил, че новите признаци са резултат от отпадане на даден ген от генотипа. Както е известно, генният дрейф и отбора мога да доведат до отпадането на гени от една популация. Но с това еволюцията не се ограничавала.

С голямо еволюционно значение се е приемала генетичната изолация, която често е смятана за синоним на географската. Това се потвърждава и с твърдението на немския природоизпитател М. Вагнет, който е твърдял, че именно географската изолация е необходимо условие за процеса на видообразуване. Дарвин обаче не е бил съгласен с това твърдение. Според него миграцията и изолацията не са водещи и необходими елементи в процеса на образуване на нови видове.

Примери за географска изолация:

Добре изучената северноамериканска леопардова жаба е била широко разпространена - от Канада до Флорида. Нейните съседни популации се кръстосвали много добре, но най-северните и най-южните жаби били генетично изолирани и достигнали видово обособяване, макар че е било трудно да се прекара граница между тях.

Сходна картина е наблюдавана при много видове птици. Например сребристата чайка и чайката-клуша в Западна Европа са причислени към "добрите" видове. Разселвайки се по крайбрежието на Северния Ледовит океан, те затваряли в Европа пръстен на разпространението си и не се познавали една с друга.

Примери за екологична изолация:

Най-простият пример за екологична изолация е приспособяването на един вид паразит към различни гостоприемници, което води до радиация на бившия един вид на няколко вида, от които всеки може да обитава само един гостоприемник.

Свинският и човешкият глист трудно се различават външно морфологично, но яйцата на свинският глист в човека не се излюпват. Ясно е, че те са възникнали от един вид. Но кога е станало разделението? В миналото е имало множество теории.

Една от тях е, че пътищата на свинския и човешкия глист са се разминали, когато Мойсей забранил на правоверните юдеи да употребяват в храната си свинско месо.

Тази забрана била потвърдена и от Мохамед, като в резултат на това възниква изолация между паразитите на човека и свинята. Ако това е така, то глиста е пример за вид, създаден от религиозните забрани.

Близък за оформяне на видовете път е бил приспособяването към личните фуражни обекти. В югозападните пустини на САЩ н Мексико живеел например един вид дрозофила, личинките на която се развивали в ствола на един вид кактус, съдържащ специфичен алкалоид. Този алкалоид е бил необходим за тях, но той бил отровен за обитаващите наблизо други видове дрозофили.

Подобен път на видообразуване се е ползвал в американска лаборатория. Изследователят Д. Пайментел и сътрудници в течение на много години отглеждали две линии стайни мухи - едната на банани, а другата - на риба, и стигнали до извода, че ако отборът надвишава 90-процентно ниво (т. е. оживяват не повече от 10% от потомството), разделянето на една форма на две е невъзможно, даже ако линиите си обменят 30% от състава си. А нивото на отбора в природата като правило се е приемало за по-високо.

По-сложен е бил въпросът с изолацията не в пространството, а по време. Ако се вземе за пример един вид, чийто размножителен сезон е разтегнат по време (например от пролет до есен), то индивидите, които се размножават средата на лятото, ще попаднат при неблагоприятни условия.

Подобен вид трябва да се разпадне на пролетна и есенна раса, които обитават заедно, но изолирани в генетично отношение. Оттук е даден път за дивергенция на вида на два. Стигнало се е до извода, че в природата често се реализира подобна ситуация.

Пример за това е приспособяването на растенията към културното земеделие. Обикновената форма на алпийските поляни - горчивката, цъфти през цялото лято, но там, където ливадите се косят, възникват две форми от нея; пролетна, която успявала да прецъфти и да обсипе със семена до сенокоса, и лятно-есенна, развиваща се след сенокос.

Принос за достигането до тези изводи имал руският ботаник Н. Цингер, чийто работи били свързани с проспособяемостта на плевела клопачка към посажденията на ръж. Късният сенокос е довел до образуването на раноцъфтящ вид; в условията на два сенокоса в година този вид се разпада на два - пролетен и късен летен. При ръжените полета възниква вид, при който семената не се насипват от кутийките, а те искат вършитба. Семената от този вид не са с крилца - те се разсейват не от вятъра, а от човека.

След голям брой проучвания, хипотези и теории, в крайна сметка се е стигнало до извода, че еволюционната теория на Дарвнн не само е издържала проверката на генетиката, но и се затвърдила много.