Ретроспекция, свързана с разгадаване на проблемите на биологичната еволюция, 1 част

От 1890г.

Ретроспективният поглед в историята на учението за еволюцията е дал възможност за достигането на интересни изводи.

Ученият Вайсман е бил прав, говорейки за високата стабилност на наследствените зачатъци и по-голямата роля на генетичните рекомбинации в еволюцията.

В действителност еволюцията по-рядко използвала нови гени, отколкото да преподрежда старите. Приемането на гените за напълно изменящи се е считало за грешка.

Де Фриз е открил скокообразното изменение на признаците - мутациите. Но е било грешно да се смята, че видовете възникват веднага по пътя на мутациите. Биологът Николай Вавилов е предположил, че новите признаци са резултат от отпадане на даден ген от генотипа. Както е известно, генният дрейф и отбора мога да доведат до отпадането на гени от една популация. Но с това еволюцията не се ограничавала.

С голямо еволюционно значение се е приемала генетичната изолация, която често е смятана за синоним на географската. Това се потвърждава и с твърдението на немския природоизпитател М. Вагнет, който е твърдял, че именно географската изолация е необходимо условие за процеса на видообразуване. Дарвин обаче не е бил съгласен с това твърдение. Според него миграцията и изолацията не са водещи и необходими елементи в процеса на образуване на нови видове.

Примери за географска изолация:

Добре изучената северноамериканска леопардова жаба е била широко разпространена - от Канада до Флорида. Нейните съседни популации се кръстосвали много добре, но най-северните и най-южните жаби били генетично изолирани и достигнали видово обособяване, макар че е било трудно да се прекара граница между тях.

Сходна картина е наблюдавана при много видове птици. Например сребристата чайка и чайката-клуша в Западна Европа са причислени към "добрите" видове. Разселвайки се по крайбрежието на Северния Ледовит океан, те затваряли в Европа пръстен на разпространението си и не се познавали една с друга.

Примери за екологична изолация:

Най-простият пример за екологична изолация е приспособяването на един вид паразит към различни гостоприемници, което води до радиация на бившия един вид на няколко вида, от които всеки може да обитава само един гостоприемник.

Свинският и човешкият глист трудно се различават външно морфологично, но яйцата на свинският глист в човека не се излюпват. Ясно е, че те са възникнали от един вид. Но кога е станало разделението? В миналото е имало множество теории.

Една от тях е, че пътищата на свинския и човешкия глист са се разминали, когато Мойсей забранил на правоверните юдеи да употребяват в храната си свинско месо.

Тази забрана била потвърдена и от Мохамед, като в резултат на това възниква изолация между паразитите на човека и свинята. Ако това е така, то глиста е пример за вид, създаден от религиозните забрани.

Близък за оформяне на видовете път е бил приспособяването към личните фуражни обекти. В югозападните пустини на САЩ н Мексико живеел например един вид дрозофила, личинките на която се развивали в ствола на един вид кактус, съдържащ специфичен алкалоид. Този алкалоид е бил необходим за тях, но той бил отровен за обитаващите наблизо други видове дрозофили.

Подобен път на видообразуване се е ползвал в американска лаборатория. Изследователят Д. Пайментел и сътрудници в течение на много години отглеждали две линии стайни мухи - едната на банани, а другата - на риба, и стигнали до извода, че ако отборът надвишава 90-процентно ниво (т. е. оживяват не повече от 10% от потомството), разделянето на една форма на две е невъзможно, даже ако линиите си обменят 30% от състава си. А нивото на отбора в природата като правило се е приемало за по-високо.

Продължава >>>