Световни запаси от вариола

От 1980г.

На 24 май 1999 г., Световната здравна организация (СЗО) приема резолюция, призоваваща за незабавно унищожаване на световните запаси от вируса на вариолата. Само 3 години по-рано, СЗО призова за унищожаването на тези запаси до края на 30 юни 1999 г. Подобно унищожаване не е предприето. Международната здравна политика цели да осигури защита за общественото здраве и сигурност срещу нарастващата заплаха от  биотероризъм.

Световното внимание започва да се фокусира върху тези съображения, тъй като през 1980 година учените заявяват, че едрата шарка, която е една от най-страховитите инфекциозни болести в историята, е ликвидирана. След елиминирането на заболяването, всички лаборатории биват призовани да унищожат техните вариолни проби или да ги депозират в „Центъра за контрол и превенция на заразните заболявания” (CDC) в Атланта или в лаборатория в Русия. Днес, тези съоръжения съхраняват единствено декларираните запаси.

На американския институт по медицина (IOM) е възложено да изготви оценка на бъдещите научни потребности за съхраняване на жив вариолен вирус, защото  е осезаема „необходимостта от дългосрочно запазване на жив вариолен вирус, за да може да се разработят антивирусни средства или нови ваксини за защита срещу евентуалната поява на едрата шарка".

Тази информация се разглежда с повишено внимание от САЩ и другите държави поради реалната опасност от биотероризъм. Повечето експерти и медици са съгласни, че терористичен инцидент с едра шарка би могъл да има опустошителни последици, а ние не можем да бъдем сигурни, че когато обявените вариолни запаси се унищожат, ще се елиминира в действителност вируса.

До този момент не съществува ефективно антивирусно средство, което да може да се използва за лечение на заразените лица или да се ползва за предотвратяване на заразяване с вариола. Докладът на (IOM) идентифицира области, за които напредъкът на медицината може да подпомогне разкриването на любопитни детайли относно генетичната структура, имунологията и патогенезата на вируса. Знанието за генетичните особености и последователността на няколко вариолни щама би подпомогнало по-нататъшно разбиране на неговата естествена вариация и ще осигури стабилна основа за изследвания на антивирусни съединения и ваксини, както и за развитието на допълнителна ДНК диагностика. Допълнителни части от вариолния геном могат да бъдат клонирани в бактериални плазмиди, които да предоставят сравнителен материал за решаване на нови диагностични въпроси.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата