Австралопитекус анаменсис - първият от рода

Австралопитекус анаменсис (Australopithecus anamensis) е посочен засега от учените като най-ранният австралопитек. Той е обитавал Земята преди 3,8-4,2 млн. години.

Откриване на Австралопитекус анаменсис

Първият досег на учените до вида Австралопитекус анаменсис става още през 1965 г., когато Брайън Патерсън и екипът му намират раменна кост в Канапои, в близост до езеро Туркана, Северна Кения. Тази единствена кост не дава никаква информация на палеоантрополозите и дълго време остава забравена. Чак след 30 г. друга експедиция, водена от Мийв Лийки, отива на същото място през 1995 г. и открива части от череп, долна и горна челюст, фрагмент от пищялна кост (тибия). По-богатата находка навежда на мисълта специалистите, че пред себе си имат нов вид, който наименуват Австралопитекус анаменсис.

Разкриването на фосилни останки от вида продължава и през следващите десетилетия. През 2006 г. в Етиопия са намерени бедрена кост и голям кучешки зъб. Десет години по-късно, през 2016 г., палеоантропологът Йоханес Хайле-Селасие и екипът му правят едно от най-важните открития отново в Етиопия. Те са заведени от пастира Али Берейно на място, където забелязал череп. Специалистите установяват, че той принадлежи вероятно на възрастен индивид от мъжки пол, чиито протрити зъби издават напредналите му години.

Австралопитекус анаменсис е наименование, което съчетава в себе си латинската дума "australo", означаваща "южен", латинизираната гръцка дума "pithecus" със значение "маймуна" и "анам", която на местен кенийски език значи "езеро".

След обстойното проучване на вкаменелостите учените излизат с две теории. По-голямата част от тях смятат, че Австралопитекус анаменсис е пряк предшественик на друг представител на рода - Австралопитекус афаренсис, и пряк наследник на вида Ардипитекус. Други мислят, че няма два отделни вида, а анаменсис е по-ранен афаренсис. Откриването на черепа от Селасие наклонява везните в полза на първите, защото благодарение на изследването на тази находка става ясно, че разликите между двата вида са осезаеми. Тя показва и нещо друго - преди 3,8 млн. години Авсрталопитекус анаменсис и Австралопитекус афаренсис са обитавали по едно и също време Земята и това припокриване е било за минимум 100 000 години.

Основни характеристики и начин на живот на вида

При Австралопитекус анаменсис се открояват няколко специфични характеристики, които наистина го отличават от неговите предшественици.

• Осезаема е разликата между мъжкия и женския индивид, т.е. наблюдава се изявен полов диморфизъм.
• На база единствения череп, с който разполагат учените, те определят размера на мозъка за сравнително малък - 370 куб.см. Оказва се, че е по-малък от този на Австралопитекус афаренсис.
• Изследванията на черепа сочат, че видът имал наклонено чело, голямо средно лице с изпъкнали скули, примитивни отвори на ушите с овална форма, също така черепът се стеснява зад очните кухини.
• Зъбите на анаменсис имали белези, които ги поставят на междинно ниво между маймуните и човека. Зъбният им емайл е по-плътен в сравнение с този при маймуноподобните предци. Кучешките му зъби също са големи и заострени, но по-малки, отколкото при по-ранните маймуноподобни. Челюстите отново са подобни на челюстите на ранните предци - дълги, тесни и плътни, с плитко небце.
• Намереният край на тибия показва, че издатините (кондили) в горната част на пищяла са подобни по размер и вдлъбнати по форма, т.е. близки до човешките. Този факт подсказва, че видът е ходел на два крака.
• Проучването на костите на китката сочи, че Австралопитекус анаменсис са притежавали здрави сухожилия на ръцете. Това навежда на мисълта, че той все още е използвал и катеренето по дърветата като начин на придвижване. Друго доказателство, което подкрепя тази теория, е по-голямата дължина на предмишниците.
• Друга характеристика, която приближава вида до хората, е относителната гъвкавост на лакътната става. Маймуноподобните видове имали "по-твърди", заключващи се лакти, които им поддържали телата по време на движение.
• В близост до фосилните вкаменелости на Австралопитекус анаменсис не са открити следи от инструменти или други пособия. Учените предполагат, че вероятно видът е използвал пръчки или камъни за набавяне на храна.
• Районът, където са намерени останките, е бил близо до вулкан и благодарение на неговите изригвания са останали доказателства за флората и фауната, както и за самите наши предци. Вкаменелостите попаднали между различни слоеве пепел и това помогнало за тяхното датиране. Австралопитекус анаменсис са обитавали регион, в който било разположено древно вътрешно езеро, заобиколено от гори. Видът е ходел свободно на два крака, но често е прибягвал и до катерене по дърветата, може би за да търси храна или да се пази от хищници. Анализът на зъбите им сочи, че са консумирали предимно растителна храна - както по-мека, така и по-твърда.

>>> Ардипитекус кадабба - вероятният пряк прародител на човека

Въпроси, на които все още няма отговори

Едни бъдещи открития на още фосилни останки мога да дадат отговор на следните въпроси:

• Австралопитекус анаменсис и Австралопитекус афаренсис два отделни вида ли са или са част от една линия, която се е развила във времето?
• Също така няма категорично доказателство дали анаменсис е пряк потомък на Ардипитекус рамидус.

Статията е част от историята на:

• История на австралопитеките