Парантропус бойсей - "човекът-лешникотрошачка"

Парантропус бойсей (Paranthropus boisei) е друг член на рода Парантропус, който се смята за страничен клон на рода Австралопитекус. По-голямата част от учените застават зад становището, че представителите на този род еволюционно не са предшественици на Хомо сапиенс.

Откритите вкаменелости показват, че Парантропус бойсей е бил един от най-разпространените в Източна Африка дълъг период от време. Изследванията на фосилните му останки сочат, че той е обитавал района 1,1 млн. години по едно и също време с други видове - ранните представители на рода Хомо.

Откриване на Парантропус бойсей

Палеоантрополози намират непознати до този момент фосилни останки през 1955 г. Нямат с какво да ги сравнят и въпросът остава открит. След 4 години - през 1959 г., в дефилето Олдувай в Танзания, Мери Лийки се натъква на череп, който получава името „Zinj“ (OH 5). Едва тогава учените разбират, че по-рано откритите вкаменелости и тези принадлежат на един и същ вид, който се оказва нов представител от човешкото родословно дърво.

• По-важните находки, направени през годините и даващи информация за Парантропус бойсей, са долна челюст от Омо, Етиопия, която представя пред учените за първи път толкова масивна челюст при този вид. Има намерена още една долна челюст от мъжки индивид, но този път в Кения. Откритият от Мери Лийки череп се води типовият екземпляр или официалният представител на вида Парантропус бойсей. Първоначално той е наименуван Zinjanthropus boisei, получава и прякора "човекът-лешникотрошачка" заради силните си и здрави челюсти и големи зъби. След това през 1970 г. синът на Мери - Ричард Лийки, намира череп отново в Кения. Той е на женски индивид и при него прави впечатление по-дребното лице и липсата на сагитален гребен на върха на черепа.
• Името на Парантропус бойсей идва от гръцките думи "para" ("до", "близо") и "anthropus" ("човек"), а boisei е в чест на Чарлз Бойзи, който финансира разкопките на семейство Лийки. Времевата линия, в която попада вида, е 2,3-1,2 млн. години, преди толкова време той е обитавал Земята.
• Наложило се е мнението, че Парантропус бойсей е потомък на Парантропус етиопикус, живял няколкостотин хиляди години преди това. Бойсей е член на един от многото странични клонове на нашата еволюция - родът Парантропус, към който принадлежат още два вида. Сред научната общност е прието, че еволюционно те не водят до Хомо сапиенс.
• Откриването на още един екземпляр Парантропус бойсей през 1975 г. помага за разрешаването на дългогодишен спор дали представители на различни видове ранни хора са живели едновременно в една и съща географска област в един отрязък от време. Той е намерен в един и същ стратиграфски слой с вкаменелости на Хомо еректус, което е първият случай на откриване на видове, съществували съвместно. Фосилните останки на Парантропус бойсей показват, че той е бил един от най-разпространените в Източна Африка в периода, когато са живели и ранните представители на рода Хомо.

Физически характеристики на вида

Също като останалите представители на рода Парантропус бойсей се характеризира с малки размери на тялото и здраво изграден череп. Мъжките индивиди били високи около 137 см, а женските - около 124 см. Теглото им съответно било 49 кг и 34 кг.

Парантропус бойсей запазва примитивната черта гръдният му кош да е с конусовидна форма, но мозъкът му е по-голям, отколкото този на Парантропус етиопикус - от 420 куб.см достига 520 куб. см. Този представител също оправдава даденото на рода определение "здрав" - черепът му е масивен, с мощни челюсти и челюстни мускули, с големи кътници. За разлика обаче от етиопикус, бойсей е с по-плоско и малко лице. Емайлът на зъбите му е най-дебелият в сравнение с всеки друг известен ранен човек.

Гръбначният му мозък излиза от основата на черепа, което е показател за ходене на два крака.
Освен гръбначният мозък краката също били доказателство за изправеното ходене на вида, тъй като наподобявали структурата на човешките. Но ръцете остават по-дълги.

Тазът на Парантропус бойсей наподобявал този на австралопитека, притежавал характеристиките, които да му позволят изправено ходене, но не е имал способността да върви с широки крачки. Видът е живял в райони със савани и гори, има данни, че постепенно климатът е ставал по-сух. Постройката на черепа, челюстите и зъбите на бойсей показват, че се е хранил с твърди и жилави храни, но проучването на зъбното микроизносване не сочи редовна консумация на подобни продукти. Това предполага по-голямо разнообразие в храненето на вида, вероятно той е ял твърди храни като ядки и корени в периоди, когато ресурсите са били бедни.

Въпроси, които чакат своите отговори

Неизвестностите около Парантропус бойсей не са малко, често въпросителните около него са породени от противоречащи си данни, които могат да бъдат разрешени само при едни бъдещи находки.

• Учените не са сигурни какво точно е влизало в менюто на вида, тъй като морфологията и микроизносването на зъбите им показват противоположни неща. Ако не се е хранил предимно с твърди и жилави храни, за какво са му били нужни големи зъби и челюсти?
• Нерешен е въпросът и дали е употребявал каменни инструменти. Представители на Парантропус бойсей са намерени в слоеве заедно с индивиди, принадлежащи към рода Хомо. Сред останките са открити сечива, известно е, че Хомо са можели да ги произвеждат и тъй като е доказано, че двата вида са съжителствали по едно и също време, е любопитно дали и бойсей са използвали каменни оръдия.
• Мистерия е защо, след като са обитавали Земята 1 млн. години, Парантропус бойсей са изчезнали. Учените предполагат, че видът не е могъл да се пригоди към интензивно променящата се околна среда - сменящи се горещи и студени периоди, вероятно изчезващи и намаляващи растения. За да оцелее даден организъм, е необходимо той да умее да се адаптира към промените, а изглежда бойсей не е успял. Дали това е причината той да изчезне?

Статията е част от историята на:

• История на австралопитеките