История на холерата

Познанията за холерата в по-голямата си част идват от съвременната епоха, макар че още от времената на Хипократ (5-4 в. пр.н.е.) и Гален (2-3 в. пр.н.е.) било известно заболяване, което по симптоми много наподобява смъртоносната болест.

Самата дума "холера" произлиза от гръцкия термин "chole", който бил използван за жлъчка, жлъчно заболяване. Знае се, че за древногръцките лекари и изобщо за лечителите от онова време това била неспецифична дума, употребявана тогава за различни стомашно-чревни болести.

Няма информация как се е развивала и проявявала холерата в древни времена, съществуват по-явни доказателства за нейната ендемичност в Индия. Португалският историк и автор на "Легендарната Индия" Гаспар Кореа е един от първите, които дават описание на клиничните прояви на наричаната тогава не холера, а болест морикси и на епидемията, предизвикана от нея, през 1543 г. в Индия. През 17 в. била популярна като тежка лятна диария. До 19 в., когато се открива причинителя на заболяването, лекарите смятали, че причината за възникването на холерата е т.нар. миазма - лош въздух, образувал се от гнилостни процеси и мръсотия, а огнищата й се приписвали на лошото време.

В средата на 19 в. - през 1854 г., се разбира как точно холерата възниква. Италианският микробиолог и анатом Филипо Пачини открива бактерията Vibrio cholerae, която причинява заболяването. По-късно немският бактериолог Роберт Кох през 1883 г. стига до същия извод и разбира, че етиологичният агент се съдържа в замърсена питейна вода и така поразява хората.

Холерата е остро инфекциозно заболяване, което е с висок процент смъртност, ако не се лекува. 1817-а е годината, която се смята за начало на "летоброенето", от което официално започват да се регистрират епидемиите, причинени от холерата. Оттогава до днес са отчетени 7 големи пандемии през 19 и 20 в. като седмата е започнала през 1961 г. и продължава и до днес.

Два щама на тежкото диарийно заболяване са в основата на сериозните епидемични и пандемични ситуации - 01 и 0139, като последния е открит през 1992 г. в Сулавеси, Индонезия. В миналото заразите, причинени от щам 01, почти винаги са тръгвали от солените води на устията на реките Брахмапутра и Ганг в Бенгалския залив.

Независимо, че холерата има статус на смъртоносно заболяване, тя е напълно овладяема и лечима, когато са предприети необходимите стъпки. Също така 50% от хората, които са имали досег с бактерията Vibrio cholerae, няма да стигнат до тежка диария, ще изпитат съвсем леки симптоми или изобщо няма да имат симптоми, макар че са носители на етиологичния агент и го отделят в малки концентрации.

Специфичното при холерата е, че тя засяга хора с нисък социално-икономически статус, живеещи в нехигиенични, пренаселени или претърпели военни конфликти или природни бедствия райони. Затова болестта се явява своеобразен показател за икономическо неравенство и липса на социално развитие.

Днес борбата със сериозното заболяване продължава, тъй като непланираната и безразборна урбанизация, конфликтите и изменението на климата увеличават риска от възникване на епидемии и на практика това се случва. Осигуряването на чиста вода, основни санитарни условия и хигиенни практики е от най-голямо значение за спирането и контролирането на холерата. Световната здравна организация си е поставила за цел до 2030 г. да бъдат намалени смъртните случаи до 90% в цял свят.